Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (110)

110.

Хюстън, Тексас

Линкълнът премина през портала на Трета база, намираща се на осем километра от центъра на Хюстън. Час след изгрев-слънце небето беше мръсно оранжево, сякаш дете бе цапало по него с непочистена четка. Пътят бе мокър, чистачките работеха с пълни сили.

Шофьорът бе включил радиото. По всички радиостанции предаваха новини от бедствието в Лос Анджелис. В репортажите се казваше, че загиналите в Калифорнийския конферентен център са над хиляда, а ранените са стотици. Спасителните служби очакваха броят на жертвите да се увеличи, тъй като мнозина бяха в критично състояние или в неизвестност. Никой не бе поел отговорност за ужаса. Като евентуални организатори се сочеха множество заподозрени — от „Ал Кайда“ до анархистични терористични групи.

Маи въздъхна и поклати глава, когато чу как развълнуваните репортери описват невероятните спасителни машини на непозната организация, наречена „Е-форс“. Журналистите не спираха да се дивят на факта, че всеки опит за заснемане или филмиране на техниката е завършил с неуспех. „Е-форс“ сякаш се бяха появили от нищото. Никой нямаше представа кой стои зад тази организация, дали е държавна или частна структура на някоя тайнствена група филантропи.

Маи седеше на задната седалка и разсеяно слушаше радио. Покрай нея прелитаха сгради, обвити в дъждовна пелена. Тя се съсредоточи върху звука от плискащата се в линкълна вода от локвите и в нея нахлу смесица от емоции. Беше напълно изтощена, но никога не се бе чувствала толкова жива. Беше въодушевена, че е част от „Е-форс“. С времето щеше да стане ясно какъв ще е обликът на организацията.

Какво щеше да е полето им на действие в бъдеще? Беше доволна, че помогнаха на спасителните служби и спасиха живота на трима достойни мъже, но знаеше, че са способни на много повече. Но после един мрачен глас в главата й каза, че решението не зависи от нея. Дори не и от Марк Харисън. „Е-форс“ можеше да се развие като гражданска и напълно аполитична организация, но това си беше оксиморон. Възможно ли беше такава важна структура да остане аполитична за дълго?

В болничната рецепция беше тихо. Чистачка лъскаше пода, минаха двама лекари, забили погледи в картоните си. Маи взе асансьора до шестия етаж и тръгна по ярко осветения коридор. Стигна до стаята на майка си, спря пред вратата, пое дълбоко дъх и натисна дръжката.

Вътре цареше полумрак, пердетата още бяха пуснати. Маи замръзна на прага, когато към нея тръгнаха двама души с наведени глави — дъщеря й и Хауърд, бившият й съпруг. Той беше прегърнал Грета през раменете.

И двамата вдигнаха очи едновременно. Лицето на Хауърд беше пребледняло. Той поклати бавно глава, челюстите му бяха стиснати. Грета изгледа майка си, отскубна се от втория си баща и изтича в коридора.

Хауърд мълчеше.

— Съжалявам — прошепна накрая и също излезе.

Маи пристъпи в полутъмната стая, а вратата тихо се затвори зад нея и я изолира от шумовете в съседните помещения. Сведе поглед към майка си. Ери Като беше мъничка като кукла, кожата й бе бледа и лъскава, като от восък. Лекарите й бяха свалили респиратора.

Маи се наведе над неподвижното тяло с ясното съзнание, че от майка й не е останало нищо. Нямаше и следа от Ери. Прокара длан по бузата на мъртвата жена — кожата й беше гладка като на новородено. Сълза се търколи от бузата на Маи, капна върху безжизненото лице, а после се стече към чаршафа и попи в нишките му.