Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (12)

12.

Първа база, Тинтара

Обучение на „Е-форс“, трета седмица

— Знаете ли какъв му е проблемът на това място? — попита Джош Томпсън и се облегна в любимия си фотьойл до билярдната маса в главната стая за почивка. — Не работят достатъчно жени тук.

— Каква загриженост за социалния ни живот, Джош — отвърна Стефани Джейкъбс, като се извърна от телевизора, по който течеше повторение на „Семейство Сопрано“.

Той се засмя.

— Стеф, нали ще дойдеш с мен на вечеря в бара на плажа тази вечер?

— Съжалявам, трябва да си измия косата.

— Ох! — изпъшка Том.

Вратата изскърца и петимата в стаята нададоха радостни възгласи, когато влезе Маико Бюканън.

— Я виж ти! Това е борг^[1]! — извика Том Ериксън и закара количката си до нея. Направи й знак да се наведе и набързо огледа шията й. — Не, не виждам никакви болтове.

— Какво облекчение! — засмя се Маико.

— Как си? — попита я Марк.

— Страхотно — отвърна тя по навик и потри шията си. Предния ден бе пожелала първа да се подложи на тричасова операция за имплантиране на различни устройства в тялото й.

Получи три подобрения. Първото беше нанопроцесори зад двете очи, които драматично увеличаваха обхвата на зрението й. Освен това го подобряваха при слаба светлина. Процесорите бяха толкова малки, че милиони от тях се събираха на върха на игла, но имаха мощността на настолен компютър. Получи и кохлеарни импланти за подобрение на слуха. Накрая вградиха един нанопроцесор в мозъчния й ствол. При необходимост той контролираше отделянето на хормони с различни функции — потискане на болка и глад, облекчаване на симптомите на морската болест, стимулиране на енергичността; а при безнадеждни обстоятелства можеше да предизвика и волева евтаназия. Всичко това се управляваше от главния компютърен център в Първа база, но само след въвеждане на специален цифров код от член на екипа.

— Усещането е странно — каза Маико, — но лекарят ме увери, че с времето ще свикна. А ако организмът ми не приеме имплантите, могат да бъдат унищожени дистанционно. Много е яко! Чувствам се като жена за шест милиона долара!

— Малко по-скъпо ни излезе — отвърна Марк. — Ти си следващият, Пийт — добави той.

— Вече закъснявам — каза Пийт и скочи, изпълнен с ентусиазъм. — Ще се видим след два дни.

— Да, във всички цветове на дъгата едновременно — изкикоти се Том.

— Не се тревожи, хакерче — не му остана длъжен Пийт. — Ще помоля доктора за специален интерфейс, за да не ти затруднявам сървъра. И ще имам порт ето тук. — И посочи средата на челото си.

— Давай, пич!

— Добре — каза Марк, когато вратата се затвори след Пийт. — Маи, готова ли си за летателна симулация?

— Предполагам, че да. Сигурно ще е фасулска работа с тези джаджи в черепа ми.