Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (47)

47.

Площта около асансьорите бе най-чистата в цялата сграда, но дори там имаше следи от разрушението. Единият от трите асансьора беше отворен от взривовете.

Таванът на кабината се бе стоварил върху двамата души вътре, които не помръдваха. Вратите на асансьора, който бе най-близо до експлозиите, бяха огънати, сякаш никога повече нямаше да се отворят. Но асансьорът в другия край изглеждаше невредим.

Четиримата тръгнаха към знака за аварийния изход, който примигваше и виеше, сякаш всеки миг щеше да гръмне. Дейв бутна вратата, натисна напречната й лайстна, но тя не поддаде.

— Или е залостена от другата страна, или нещо тежко я е блокирало — простена Тод, седна на земята и опря гръб в стената. Въздъхна тежко.

Дейв изрита вратата. Нищо.

— Ако е заключена, ще успеем да минем — каза той и я огледа.

На няколко метра лежеше парче от метална греда. Форман, Марти и Дейв се опитаха да го вдигнат, но беше неимоверно тежко. Всички заедно успяха да го извлекат само на няколко сантиметра.

— Не става! — възкликна Марти.

Тогава Дейв видя нещо друго — метален кол, дълъг около метър, наполовина скрит под парчета бетон. Марти и Кайл му помогнаха да го изрови. Дейв го грабна, отиде до вратата и я удари три пъти силно близо до дръжката. Тя не помръдна. След още три удара Дейв смени тактиката и започна да блъска в дървената част близо до ключалката.

След още четири удара колът най-накрая проби дървото. Дейв го изтегли навън с помощта на Кайл. Разшири дупката и след няколко секунди всички разбраха, че тази врата няма да им свърши работа, защото зад нея имаше купчини зидария и стомана. Беше като фалшив вход към стена от бетон.

Дейв помогна на Тод да се изправи и всички се върнаха към фоайето с асансьорите. Чак тогава забелязаха правоъгълния метален панел между две от асансьорните врати. На него имаше опростена схема на сградата. Тод отново седна на пода, а Дейв и Форман разгледаха чертежа. Марти стоеше на няколко крачки зад тях.

— Ние сме тук — каза Форман и заби пръст в плана. — Вижте тези аварийни изходи в четирите края на сградата. Тук, тук, тук и онзи, който вече опитахме.

— Дори не можем да си помислим за тези отпред — каза Марти.

— Не. А другият заден изход е в дъното на главното фоайе и ще ни е много трудно да стигнем до него.

Взираха се мълчаливо в схемата.

— Е, какво ни остава? — попита Форман след известно време. — Има общо десет нива. Ние сме на приземното. Три етажа над нас и шест под нас.

— Аз гласувам да слезем надолу — каза Тод.

— Защо?

— Не е ли очевидно? Разрушенията ще са много по-големи горе, отколкото долу. Няма вероятност да стигнем до покрива, а може би точно това и очакват.

— Той е прав — намеси се Марти. — Дори да се доберем до покрива, снайперистът лесно ще ни прихване.

Дейв внимателно оглеждаше схемата.

— Да — произнесе бавно той — Да…

— Какво?

— Я погледнете чертежа. Ето тази спирала тук.

— Какво е това? — попита Марти.

— Път към първото ниво на паркинга на Б2. Виждате ли? На ниво Б1 е администрацията — офиси и складове. Петте етажа отдолу са паркинг. Спиралата е пътят за влизането в този паркинг от наземното ниво. А след това по тези рампи в средата се слиза до четирите по-долни етажа. Виждате ли?

— Е, и? — попита Марти.

— Ако успеем да слезем на Б2, може да се изкачим по рампата до повърхността.

— Добре — каза Форман. — Разбирам какво имаш предвид. Но как ще се движим нагоре и надолу?

— С асансьора? — предложи Тод.

— Ти си луд! — отвърна му Марти. — Асансьорите са последното, което трябва да използваме.

— Е, не ни остана нищо друго, нали? — възкликна Дейв и натисна бутона.

Отначало нищо не се случи. Но после видяха как лампичките над незасегнатия асансьор започнаха да примигват. Светна кръгчето с Б5, след това угасна. Появи се Б4, после Б3. През следващите напрегнати секунди четиримата не откъсваха поглед от светлините над вратата. Очакваха всеки миг изкачването на асансьора да бъде спряно от някаква преграда. Но той продължаваше да върви. Напълно онемели, те видяха как светна кръгчето на приземния етаж и вратите се отвориха.