Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (88)

88.

Калифорнийски конферентен център, Лос Анджелис

Тишината в тунела беше дори по потискаща от мрака. Марк пропълзя назад към отвора и слезе на пода на отводнителния канал. Подхлъзна се и за малко не падна в лепкавата маса под краката си — смесица от кал, боклуци и мръсна вода.

Не беше изминал и два метра, когато чу потракване и замръзна на място. Идваше отдалече. Обходи пространството с лъча на фенерчето. Не видя друго, освен покритите с плесен стени на канала. Звукът се чу отново. След това близо до мястото, където Къртицата бе заорала в шахтата, се появи слаба светлина.

Той загаси фенерчето си, клекна и се прилепи към стената. Видя как някой се спуска от горната страна на канала с въжена стълба. Беше само силует, лъч на фенерче проряза мрака и обходи стените. Фигурата се приближаваше. Марк прикри очите си и се хвърли на земята. Светлината стигна до него и се чу глас:

— Марк!

— Стеф! Слава богу!

Той се изправи и се отупа от калта.

— И Къртицата ли угасна?

— Да. И с „Биг Мак“ ли стана същото?

— Да. Като че ли цялата система е извън строя. Не знам какво стана.

— През аварийния изход на „Биг Мак“ ли излезе?

— Да. Отворих го ръчно. Колко навътре в препятствието успя да навлезеш?

— Малко над шест метра — отвърна Марк.

Стефани му подаде дълга метална тръба — звуковия свредел. Тя носеше същото устройство на рамото си.

— Не е като Къртицата, но ми се струва, че нямаме друг избор.

Той се усмихна.

— Добро решение, Стеф.