Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (60)

60.

Джош, Стефани и Маи влязоха на ниво Б1 през аварийния изход на стълбището в задния северен ъгъл на Калифорнийския конферентен център.

Този етаж беше пострадал почти колкото приземния, особено западната му половина, която беше разбита като залата, намираща се точно над нея. Втората бомба беше поставена точно там, в шахтата на климатичната система на тавана.

Осветлението беше угаснало, но мощните лампи на каските им осветяваха коридора добре. Това бе главното административно ниво. През него се извиваше U-образен коридор, по чиито стени се виждаха врати към офиси. Рецепцията в средата на етажа се намираше точно над главното фоайе.

Беше зловещо тихо. Чуваха се звуците от западното крило, пукането на пламъците и течовете, но всичко изглеждаше много далеч. Повечето от вратите към офисите бяха на трески. Над тях бръмчаха изтръгнати от тавана луминесцентни лампи, които висяха на по една жица. Бяха мокри и смъртоносно опасни. Килимът на пода беше подгизнал. Противопожарната система се бе включила, а след това се бяха спукали и водопроводните тръби.

След пет крачки по коридора се натъкнаха на тялото на жена в делови костюм. Беше просната възнак с разперени ръце, а главата й лежеше до нея. Ризата й бе измокрена от противопожарната система и кръвта. Кремавият килим под нея бе станал розов.

Повечето офиси бяха празни. Само шепа хора бяха работили в тях по време на взривовете. Изглеждаше невероятно да има оцелели.

Тримата напредваха бавно по коридора, след това завиха на запад към централната рецепция и асансьорите. Не видяха повече трупове. Нямаше и живи хора. Когато стигнаха до фоайето, видяха степента на разрушение в западната част. Джош провери температурата — над сто градуса по Целзий. Без филтрите в каските им димът щеше да е смъртоносен. По стените на коридора, водещ от западното крило към централното фоайе, се виеха пламъци. Беше напълно непроходим.

— Можем само да се надяваме да стигнем до западното крило — каза Маи и в гласа й се прокрадна отчаяние.

— По дяволите! — избухна Джош. — А главните асансьори очевидно не работят. Някакви гениални идеи?

— Шахтите на климатичната инсталация. През тях има връзка с другите нива.

— Добре, но знаем, че от тази страна на ниво Б3 около аварийните изходи има пожар.

— Значи ще използваме шахтите, за да слезем един етаж на Б2 — каза Стефани. — Да се надяваме, че има друг маршрут надолу.

— Не звучи много окуражаващо — отвърна Маи.

— Да имате други предложения? Защото сега е моментът.

Джош въздъхна.

— Не, нямам. Маи?

Тя поклати глава.

— Добре. Вие двамата останете тук — каза уверено Стефани. — Аз ще отида да видя дали това, което предложих, е възможно.

Избраха третия офис от дъното на коридора. Той беше на известно разстояние от аварийния изход, което означаваше, че ако пожарът на Б3 е пробил нагоре до следващия етаж, шахтите на климатичната система тук трябваше да са в по-добро състояние. Освен това офисът не беше близо и до зоната с най-големи поражения в западната част. Джош се свърза по радиостанцията с Първа база и информира Том за плана им. След това тръгна да търси схема на климатичната инсталация на комплекса.

В единия край на офиса имаше хубаво невредимо бюро. Плъзнаха го по пода и го поставиха точно под метална решетка на тавана. Отворът беше достатъчно голям, за да се промуши човек. Изпразниха два метални шкафа и ги качиха върху бюрото. Най-отгоре сложиха стол.

Стефани се качи. Решетката бе закрепена с болтове в четирите ъгъла. Тя ги развинти, свали решетката и я подаде на Маи. Провря се през дупката и се качи в шахтата на климатичната система.

Шахтата беше тясна и квадратна. На Стефани й се наложи ту да лази, ту да се примъква по корем по гладката метална повърхност. Вляво имаше разклонение, което минаваше над главния коридор. Вдясно шахтата завиваше към дъното на сградата.

— Първа база — каза Стеф в микрофона. — Имате ли схема на това?

— Току-що я намерих — отвърна Том. — Пращам ти я.

Стеф погледна екрана на маншета си. На него се появи миниатюрна схема на климатичната система — сложна плетеница от цветни линии. Маи и Джош също я получиха, тя бе прожектирана в много по-едър вариант и на стената на компютърния център в Тинтара.

— Ти си тук — каза Том и сред преплетените линии се появи червена точка. — Трябва да завиеш надясно. Така ще се приближиш до фоайето с асансьорите. Там шахтата се разклонява. Единият ръкав се качва на приземното ниво, но според изображението от „Голямо око“ е доста порутен. Другият слиза към Б2. Не знам какво е състоянието му.

— Прието, Том. Завивам надясно.

Задачата би била невъзможна, ако Стефани не беше с киберкостюм. Температурата в шахтата беше над 60 градуса, в нея бяха проникнали и отровни газове от западното крило. Костюмът охлаждаше тялото на Стефани и филтрираше токсичните изпарения, но въпреки това пълзенето беше изтощително.

Тя изпита облекчение, когато стигна до разклонението. Вдигна поглед и видя, че шахтата е блокирана на няколко метра над главата й. Погледна надолу и лампата на каската й освети канала. Видя, че той се свързва с друг на Б2, успореден на този, по който беше пълзяла.

— В разклонението съм — каза тя по микрофона. — Ще се вържа и ще се спусна.

Издърпа от раницата си тънко въже от въглеродни нишки с вакуумна приставка накрая. Закрепи приставката на стената на шахтата и се спусна. Нанокомпютрите в костюма й отпускаха равномерно въжето и я свалиха в пространството между етажите. Стигна до канала на ниво Б2 за секунди. Когато достигна пода на шахтата, освободи вакуума в другия край и въжето се прибра в раницата.

Под светлината от каската си Стефани видя, че шахтата се простира от север на юг от фасадата до дъното на сградата. Погледна екрана на китката си. Видя, че вече е на Б2, първото ниво от паркинга, и е близо до главните асансьори. На този етаж имаше няколко изхода от шахтата. Най-близкият беше на около трийсет метра по посока на фасадата. Тя се обърна в тесния канал и тръгна на юг.

Нямаше как да видят разхлабения панел на пода на шахтата. Повредата бе причинена от експлодирал резервоар на кола, паркирана трийсет минути преди взрива. Той се бе пръснал на стотици парчета из целия паркинг, бе счупил прозорците на колите и издълбал големи дупки в броните им.

Докато пълзеше напред, Стефани се подпря с ръце на този панел, той се откърти и тя полетя напред. Писъкът й отекна в компютърния център на 2500 километра оттам и в слушалките на Джош и Маи на горния етаж.