Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (23)

23.

11:44 ч. Тихоокеанско време

(7 часа и 33 минути преди инцидента)

Караваната измина още 80 километра, преди да се повреди. Тъкмо бяха прекосили малко градче на име Горда, в което имаше закусвалня „Китоловец“, бели къщи, облицовани с дърво, знамена и басмени пердета, когато температурата на двигателя бързо се покачи и колата започна да губи мощност. Тод, който сега седеше зад волана, пусна старата каравана по инерция по бетонния мост над потока Вила, след това отби и се насочи към широк, покрит с чакъл участък край шосето.

— Страхотно! — каза Стийв и слезе.

Тод отвори от таблото капака на двигателя, който се намираше отзад, и последва Стийв.

— Ремъкът на вентилатора е отишъл.

— И какво означава това?

— Че старата дама няма да потегли — сопна се Стийв и изгледа зверски Тод.

— Значи аз съм виновен, така ли?

— Не съм казал такова нещо.

— Да, но го намекна.

— Както и да е — изсъска Стийв, обърна се и демонстративно се загледа в красивия пейзаж.

На трийсет метра под тях вълните се разбиваха в скалите, в свежия следобеден въздух хвърчаха пръски пяна, водата се втурваше към брега, а после обратно назад. Той се извърна и тъкмо се канеше да попита дали някой има гениални идеи, когато видя по моста да минава кола. Беше бяла тойота.

Тя намали и спря на чакъла зад фолксвагена.

* * *

Дракон шофираше от деветдесет минути и вече беше нервен. Усещаше вкус на кръв в устата си. Но трябваше да бъде търпелив. Докато минаваше през Горда, си помисли да спре в закусвалнята „Китоловец“, но се отказа. Беше свалил страничния прозорец и слънцето топлеше кожата му. На стотина метра от моста над потока Вила край пътя беше спряла каравана, а зад нея се въртяха трима души.

— Хей, момчета — извика той през прозореца, когато спря до тях. — Проблеми ли?

Едното хлапе беше пъхнало глава под капака, а другото се извърна и отговори:

— Да. Ремъкът на вентилатора се скъса.

Дракон приближи колата до караваната и слезе. Чакълът хрущеше под краката му. Погледна си часовника. Наближаваше пладне.

Момчетата от караваната изглеждаха доста неглиже. Типични студенти. Онзи, който бе пипал двигателя, имаше смазка по ръцете. Отначало Дракон протегна ръка, но като видя смазката, я оттегли с обезоръжаваща усмивка.

Тод също му се ухили в отговор.

— Извинявай, пич. Двигателят не е най-новият на света. Маслото е протекло.

Дракон усети лек пристъп на презрение към фамилиарниченето на момчето. Мразеше да го наричат „пич“.

— Дай да погледна — каза той.

Тод отстъпи. Стийв се приближи, а Дейв се въртеше на известно разстояние, близо до вратата на караваната.

— Лос Анджелис — отговори Стийв.

— Така ли? Заради момичета?

— Де да беше така — отвърна Стийв. — Кайл Форман ще изнася важна реч в конферентния център.

— Ами? — Гласът на Дракон беше напрегнат, докато измъкваше нещо изпод капака, и руският му акцент пролича. — Доста се е прочул напоследък, а? Беше време някой да се осмели да каже как стоят нещата. — Изправи се с остатъците от ремъка в ръка. — Да, скъсан е! — каза той и се ухили. — Предполагам, че никой от вас няма вратовръзка. Да, глупав въпрос.

— Не. Нямаме и копринен чорап, пич — отбеляза Дейв от другата страна на караваната. — Макар че, като се замисля, Тод може да има тайна, която не ни е споделил.

Стийв се засмя, а Тод го изгледа накриво.

Дракон усети стягане в стомаха и вкус на кръв в устата си.

— Мисля, че имам нещо, което може да ни свърши работа — каза той и си избърса ръцете в парцала, който Стийв му подаде.

Дейв се качи в колата и започна да свива нов джойнт.

Стийв се приближи към него, видя го какво прави и прошепна:

— Боже! Разкарай тези лайна!

Дейв се смути и бързо скри тревата под седалката.

Дракон се върна при тойотата, извади метална кутия изпод предната седалка и отвори капака й. Вътре имаше пистолет „Яригин“ на въоръжение в руската армия, увит в парче кадифе. До него лежеше гарота от струна на пиано с кожени дръжки. Извади гаротата, затвори капака и бутна кутията под седалката.

Върна се при фолксвагена. Стийв седеше на предната дясна седалка, Дейв се бе върнал към играта, а Тод още се взираше в двигателя.

Обувките на Дракон скърцаха по чакъла, докато вървеше бавно към караваната, жицата висеше до десния му крак. Когато минаваше покрай плъзгащата се врата, усети мирис на марихуана и се усмихна. Отиде отзад и видя, че Тод вади някакъв бушон.

— Добра идея — каза Дракон, а Тод се стресна и удари глава в капака.

— Мамка му! — възкликна Тод. Видя първо две лъснати обувки, а после се изправи и застана очи в очи с Дракон.

Той опъна жицата между двата си юмрука и каза:

— Не е идеално, но ще ви помогне да стигнете до следващата бензиностанция. — И се наведе под капака, за да сложи струната около зъбчатия механизъм и алтернатора.

Тод стоеше отстрани и го наблюдаваше. Дракон се затрудни да вдене струната около водната помпа към единия край на алтернатора. Уви лявата си ръка около вала и хвана долния край на струната, който се клатеше край зъбчатия механизъм. Изтегли го нагоре, издърпа жицата, стегна я умело и върза двете кожени дръжки.

Когато извади ръцете си изпод капака, ръкавите му бяха навити и Тод зърна за миг татуировката на лявата му китка. Тя изобщо не се връзваше с външния му вид и момчето беше шокирано.

Дракон се изправи и се огледа. Тод бавно се съвзе от изненадата, и то с огромни усилия.

— Фан… фантастично — каза той и отстъпи назад. На около метър от него се намираше парапетът на моста, а зад него — разпенената вода. Чайка прелетя ниско и повлече след себе си топъл повей.

По устните на Дракон се появи лека усмивка. Разбра, че хлапето е видяло татуировката, и за миг се замисли дали да не убие и тримата. Трябваше да стане бързо, което щеше да отнеме част от удоволствието, но въпреки това щеше да е забавно. Но се отказа. Обърна се и отиде до страничната врата на караваната.

Дейв и Стийв слязоха.

— Готово — каза Дракон.

— Супер! Благодаря, братле.

— Няма проблем. Мисля, че има бензиностанция на около петнайсет километра. Там сигурно ще поправят колата и ще успеете да стигнете до Лос Анджелис.

Дракон забеляза, че по горната устна на Тод е избила пот. Махна им и тръгна към тойотата. Запали двигателя и излезе на пътя, като си мислеше със задоволство, че на тези хлапета им остават само часове живот.