Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (101)

101.

Пийт седеше пред таблото на Къртицата, когато получи имейла на Том на екрана на китката си. Изруга и веднага му отговори: „Координати, Том?“.

Очакването на отговора беше истинска агония.

„Квадранти 9Н, 6П, на пет метра на запад от рампата за нагоре на Б6.“

Пийт обърна машината и тя се плъзна леко сред пламъците, които само преди минути заплашваха да го убият. Сега сините им езици от горящ петрол се плъзгаха безопасно по бронята.

Веригите на Къртицата затропаха по бетона, омазан с масло и бензин, мачкаха метал и дърво. Пийт бързо върна машината до върха на спускащата се надолу рампа, натисна газта и Къртицата набра скорост. В подножието на рампата се завъртя около оста си и пое на запад.

Пийт натисна рязко спирачките. Погледна таблото и въведе нещо на клавиатурата. На холографския му екран се появи изображение на терена. Той активира няколко сензора в предната част на Къртицата и сканираха пространството отпред.

Пийт погледна тримерното изображение и потърси „отпечатък на бомба“, който представляваше уникален набор от цветове. И тогава го видя — малко цилиндрично устройство в найлонова торба. Сензорът под камерата на Къртицата установи химическия му състав. На екрана се появи ярко петно в жълто и лилаво. Под него имаше текст: „Метална опаковка, във вътрешността има смесица от калциев хлорид, парафин и фосфор“.

— Спипах те! — възкликна Пийт. Написа нещо на контролния панел и на екрана се появиха цифри. Прочете ги и подсвирна. Три килограма пластичен експлозив — тази бомба беше по-голяма от предишните две.

Пусна нов имейл на Том, когато Къртицата тръгна бавно напред, като разчистваше боклуците пред себе си. „Намерих бомбата. Ще опитам да я обезвредя. Къде са останалите?“

Отговорът на Том дойде след секунди: „Разбрано. Внимавай, приятел. Стеф, Маи, Марк и Джош са в канала с трима оцелели, сред които е сенатор Форман. Колко голяма е бомбата?“.

„Достатъчно“, написа Пийт и се обърна към холографския екран. Стана от седалката и каза на бордовия компютър:

— Активирай сондата и я постави директно пред Къртицата.

Чу отваряне на капак и бръмчене. Нагласи външната камера и видя сондата, опряна на разчистения бетонен под. Тя представляваше компактен метален куб със страна около трийсет сантиметра върху вериги. Най-отгоре имаше цилиндрична камера, която се движеше самостоятелно. Напред се протягаше метално рамо, дълго около половин метър.

Пийт се наведе над командното табло и отвори метална кутия на стената. Вътре имаше мека пластмасова каска — синапсова шапка, сложно устройство с датчици, които работеха като невротрансмитери. Имаше покритие, в което влизаха жиците, излизащи от вътрешността на каската. От вътрешната страна имаше дузина сребристи диска, подредени в три реда по четири. От двете страни висяха наушници, съединени с лента. Пийт сложи устройството на главата си, наушниците покриха ушите му, а лентата мина върху очите му.

Със синапсовата шапка Пийт можеше да контролира сондата от разстояние. Сензорите в каската разчитаха електрическите сигнали на мозъка му, превеждаха ги на компютърен език и подаваха команди към сондата. Което означаваше, че можеше да управлява устройството за обезвреждане на бомби като само си помисли къде би искал да отиде и какво да направи.

Сондата тръгна напред и се спря на педя от бомбата. Пийт погледна екрана. Оставаха му три минути.

Тънка метална пластинка излезе от сондата и се спря на два сантиметра от желязната обвивка на бомбата. Пийт погледна екрана на таблото и се съсредоточи върху черната лента пред очите му. Тя светна и на нея се появи изображение на вътрешността на взривното устройство. Пластичният експлозив беше увит около микродетонатор, вързан за часовника и батерията. Беше виждал подобно нещо в Афганистан.

Без да се колебае повече, той протегна пръстите в края на рамото и ги завъртя обратно на часовниковата стрелка. Металният капак се завъртя и след секунди основата на цилиндъра се отдели от тялото на устройството. Пийт накара сондата да сниши диска към пода. От отворената основа на цилиндъра висяха две жици — зелена и червена. Той накара сондата да протегне пръстите напред и те се приближиха към зелената жица.

В каската му отекна режещ звук, толкова силен, че за малко да го събори от стола. За частица от секундата си помисли, че бомбата е избухнала и той е на някакво неизвестно място между живота и смъртта. Но след това погледна към холографския екран и осъзна какво се е случило.

Сондата беше неподвижна, а рамото й се бе свило почти на две. Върху устройството бе паднало парче бетон, което беше счупило горната му част и бе изкривило основата. Веригите се бяха откачили и сондата не можеше да помръдне.

Пийт не можеше да повярва на очите си. Погледна часовника на екрана и изтръпна. До избухването на бомбата оставаха по-малко от две минути.