Елизабет Адлър
Среща във Венеция (9)

Глава 8

През следващите няколко седмици, когато не мислеше за Бенет Юн, Мери-Лу мислеше за огърлицата. Тя беше отговорът на всичките й молитви. Щеше да е много лесно да я задигне, проблемът беше да намери достатъчно богат купувач, склонен да плати исканата от нея сума. Не познаваше милиардерите, те бяха съвсем различен свят от нейния.

Застана до прозореца на апартамента си, запали цигара и загледа оживеното движение по крайречния булевард. Мислеше, че нещата за нея се развиват добре като за „приятелка“ на богат мъж, само дето той не отваряше дума за женитба. Богатите мъже просто не се женеха за момичета като нея. Те сключваха съюзи. Парите се женеха за пари, особено тук, в Китай.

Обаче Бенет Юн беше различен. Всички знаеха как бе умряла съпругата му. Размишленията за нейната смърт занимаваха репортерите повече от седмица. Мълвата беше един от най-важните „информационни канали“ в града. Мери-Лу беше чула, че при сключването на брака богатото семейство Юн беше настояло младоженецът да смени фамилията си, за да може родените деца да продължат тяхната „династия“. Също така беше виждала снимки на съпругата на Бенет по телевизията. Ана Юн беше обикновена, скромно облечена млада жена. Разбира се, мълвата твърдеше, че Бенет се е оженил за нея заради парите й.

Мери-Лу си помисли, че в това няма нищо лошо. Тя самата би сторила същото, ако й се удадеше възможност. Отново по сведение на мълвата, знаеше се, че семейство Юн държи парите на Ана в семеен тръст и Бенет никога няма да може да се добере до тях.

След смъртта на Ана се бяха опитали да попречат на Бенет да използва тяхната престижна фамилия, но не бяха успели. Бяха успели, обаче, да анулират тръста на Ана, така че всичките нейни пари и собственост, включително скъпия апартамент в една от най-шикозните сгради в Шанхай, се върнаха в семейството. Когато биваха запитани защо предприемат такива драстични мерки, неизменно отговаряха: „Той е чужденец. Не е част от семейството. Няма деца, които да носят фамилията Юн. Той няма нищо общо с нас.“

Слуховете твърдяха, че истината е такава — Бенет не е наследил и пени. Беше споменал на Мери-Лу, че е обичал много съпругата си и че бил съкрушен от трагичната й смърт. И че така и не успял да открие какво е правила в Сужоу.

Явно така стояха нещата: Бенет беше сам в живота. И определено не беше богат, макар и да се държеше като такъв. Всъщност, той беше като нея, „войник на съдбата“, привлекателен мъж, който вярва, че заслужава добър живот и е готов на всичко, за да го има.

Бенет би се оженил за друга богата наследница, Мери-Лу беше сигурна в това. Както беше също толкова сигурна, че няма да се ожени за нея.

Смръщи раздразнено вежди и извади цигарата от устата си. Искаше две неща от живота. Бенет и огърлицата, която щеше да продаде и да бъде богата. Двете бяха свързани по някакъв начин… Огърлицата и Бенет.

Решението я осени изведнъж, неочаквано. Разбира се! Бенет познаваше богати бизнесмени и то не само в Китай, а и в чужбина. Беше идеалната помощ за нея в намирането на купувач. Това щеше да означава да се раздели с петдесет процента от печалбата, но тъй като огърлицата беше крадена, печалбата, така или иначе, беше чиста. Освен… Хрумна й друга идея и този път тя се усмихна. Знаеше как точно да получи двете искани от нея неща. Бенет и парите. Този път нямаше да бъде само лесно заменимата любовница.

Засмя се на това — колко умен, и същевременно прост, е планът й. Бенет щеше да намери купувач и тя щеше да открадне огърлицата от сейфа. Но нямаше да му я даде, преди той първо да се ожени за нея. А после той щеше да я продаде и двамата щяха да бъдат богати с общото богатство. Съвършеният кръг: купувач, сватба, огърлица, пари. И след това… ще заживеят щастливо до края на дните си.

Доволна от плана си, тя се обади на Бенет и се уговориха да се срещнат в седем часа вечерта в бар „Облак 9“, на панорамата на хотел „Гранд Хаят“, от другата страна на реката, в бизнес района Пудонг.