Елизабет Адлър
Среща във Венеция (17)

Глава 16

Лили караше бавно с черния джип по непавирания път, високо в тясната клисура над река Яндзъ. Минаваше полунощ. Мракът беше гъст, с почти осезаема плътност, какъвто може да бъде само и дълбоката провинция, далеч от светлините на големите градове. Валеше силно. Лъчите на фаровете осветяваха голия пейзаж, подобен на този, изобразяван на старите китайски гравюри, влажно сив и с мъртвешка белота, с изрязаните черни силуети на оголените дървета, брулени от непрестанния вятър.

Тя нетърпеливо отметна косата от лицето си и надзърна в дъждовната тъма, търсейки пътя. Седнала до нея, Мери-Лу намести очилата си и също затърси с поглед някакъв знак, който би им подсказал, че наближават мястото на срещата. Само че умът й беше само наполовина зает със задачата. Тя беше силно разтревожена. Все още не се беше чула с Бенет.

И двете носеха дебели плетени шапки, дънки и топло подплатени черни якета, за да се предпазят от ледения вятър. А в джоба на Мери-Лу беше скрит пистолет със заглушител. „Берета“. Лили не подозираше за оръжието. Мери-Лу искаше да е сигурна, че ако възникне проблем, поне тя ще се измъкне жива.

Пътят лъкатушеше и се извиваше все по-далеч от реката, нагоре по стръмния хълм, между дърветата, огънали клони под напора на вятъра, покрай малки езерца и поляни. В мрака Лили долавяше неясните очертания на дървени къщички. Изгаси бързо фаровете. И така макар трудно, но пък по-предпазливо, налучка пътя през спящото селце и се спусна по хълма към гробището.

Пред портата имаше трима души охрана, които побързаха да насочат оръжието си към тях, щом видяха джипа. Лили натисна три пъти клаксона — сигналът, който те очакваха. Пред себе си видя, в сянката на стената, малък камион и огромна каравана.

Изгаси двигателя и двете слязоха, треперещи в студа. Зачакаха сигнала, който щеше да им подскаже да продължат. Иззад камиона, чиято каросерия беше покрита с дебел брезент, се показа мъж. Направи им знак да се приближат и внимателно се взря, за да се увери, че са сами. Работата, с която се занимаваше беше опасна, конкуренцията беше жестока и се налагаше да бъде изключително внимателен.

Направи им знак да приближат до камиона и повдигна брезента, за да им покаже калните съкровища, скрити вътре. Гробницата, която ограбваше, беше много стара и всичко, открито в нея — вази, съдове, статуетки и бижута — беше ценно не само като антики, но и като истинско произведение на изкуството. Той знаеше каква е стойността на откраднатото на черния пазар, както и какво може да получи от Лили Сонг. Все пак, първо трябваше да се спазарят.

Китайците са майстори в пазарлъка, а Лили не беше изключение. Нямаше търпение да постигне добра цена. Двете с Мери-Лу отделиха избраните от тях неща, а после Лили и мъжът седнаха в кабината, за да се споразумеят за цената. Мери-Лу остана отзад, за да наблюдава мъжете от охраната. Те й обърнаха гръб и се скриха от вятъра, за да изпушат набързо по една цигара, а тя безшумно се плъзна навътре в гробището. Скрита в сенките, загледа как група мъже разбиват вратата на втора гробница. Огледа се бързо и видя онова, което търсеше — малка купчинка антики, които чакаха да бъдат прибрани в камиона. Преви се на две почти до земята и запълзя към тях. Само след секунда държеше в ръка малка купа. Все още беше покрита с кал, но стойността й личеше дори под мръсотията. Беше част от богатството на императорите.

Сърцето й заби лудо от вълнение. Мушна я в джоба си до оръжието, после тихо затича обратно по пътеката към камиона. Мъжете нямаше да проявят милост, ако я заловят. Щяха да застрелят и двете с Лили и да хвърлят труповете им в реката. Но странно, тя бе уверена, че е в безопасност.

Седнала в кабината, Лили подаде пачка банкноти на „снабдителя“. Той преброи парите, поклати глава, сякаш отвратен от факта, че една жена се справя по-добре от него, и изръмжа в знак на съгласие.

Мери-Лу я чакаше, двете натовариха стоката в джипа и потеглиха. Лили усещаше злия поглед на „снабдителя“ в гърба си докато палеше двигателя, видя охраната да вдига карабините, когато минаха покрай нея. Изпоти се, почти очакваше да усети куршумите да се забиват в джипа и в телата им. Но стрелба не последва. Лили Сонг беше добър клиент, плащаше в брой, а „снабдителят“ се надяваше и на бъдещи сделки. Може би някой ден щеше да я убие, но не и тази вечер.

Крадените антики, обвити в парцали, леко подскачаха отзад в джипа докато пътуваха обратно по протежението на реката, през мрака на студената нощ, по дългия път обратно към Шанхай.

— Успяхме — каза весело Лили и извади цигара.

— Да — съгласи се Мери-Лу.

В светлината на пламъчето на запалката забеляза, че ръцете на Лили треперят. Нейните бяха спокойни. Сключи пръсти в джоба си около малката купа с инкрустирани скъпоценни камъни, и се усмихна. Щеше да бъде богата на всяка цена. Лили нямаше представа, че приятелката й също е крадец.