Елизабет Адлър
Среща във Венеция (74)

Глава 73

Венеция

Преши отпиваше от брендито и се опитваше да се съвземе. Все още се чувстваше доста разтърсена. Всичко се беше случило толкова бързо, че едва сега започваше да преживява истинския ужас, който беше изпитала в хватката на Бенет. Единствената утеха, която имаше за себе си, беше, че не се беше прехласнала в очарователните му сини очи и сладките му обещания за любов. Беше му се противопоставила, беше заявила, че не иска да слуша. Искаше истината и… беше я получила. Истина, която я беше разтърсила из основи, беше я шокирала. Чудно ли е, че Бенет си беше получил заслуженото… жалък край, за който единствено той беше отговорен. А Сам, милият Сам, когото тя несправедливо подозираше, че е замесен, беше наистина невероятен… Той, с помощта на лелите, разбира се, беше спасил живота й.

Погледът й срещна неговия и тя му се усмихна. Усмивката, с която той й отговори, беше пълна с нежност. В този момент звънна телефонът. Вълшебният миг беше изгубен. Отговори Сам. Говори много малко, не зададе никакви въпроси. Сетне остави слушалката и се обърна към трите жени. Погледът му потърси първо нейния.

— Беше агентът ми от Ню Йорк — каза той изключително спокойно, от което Преши кой знае защо се почувства неудобно. — Каза ми, че са намерили червено яке на скалите близо до плажната къща. Полицията смята, че е на съпругата ми. Искат да се върна.

Преши чу как лелите й ахнаха.

— И какво възнамеряваш да правиш? — запита тя, шокирана.

— Ще отида, разбира се. Познавам якето. Беше на Лейлани, но беше много тежка дреха и нямам представа защо го е облякла в топла лятна нощ.

Преши не се поколеба.

— Ще дойда с теб. — И отново чу как лелите й ахнаха.

— Не, не бива.

— Защо?

— Защото не искам да се замесваш. Освен това мисля, че, вече преживя достатъчно.

— Аз съм замесена — отговори ожесточено тя. — Замесена съм с теб, Сам Найт. Ти ми спаси живота. Наистина ли очакваш от мен да те оставя в беда?

— Хей — сви рамене той, — с нищо не си ми задължена.

— Ще дойда и толкоз — настоя тя.

— Правилно — намеси се леля Гризелда.

— Ние също можем да дойдем. За подкрепа — добави Мими. — Но ти вероятно ще си най-щастлив само с Преши.

Сам поклати глава, усмихна се и им благодари.

— Ще се справя — каза. — Сам мога да се справя — добави и погледна Преши.

— Тя ще дойде с теб — побърза да се намеси леля Гризелда. — Тръгнете веднага. Трябва да се справите с това. Ще поръчам самолет, който да ви чака на „Марко Поло“.

Той се опита да възрази, но тя не искаше да слуша.

— И Сам — добави тя с властен глас. — Нашите сърца са с теб.

Сам беше много тих в самолета, който го връщаше към дома му. Очите му бяха затворени и Преши се надяваше, че спи. Изглеждаше изтощен. Изцеден. Като човек на края на силите си. Вече не си поръчваше силни питиета. Дните на алкохолната смелост си бяха отишли.