Елизабет Адлър
Среща във Венеция (46)

Глава 45

Венеция

Беше вече тъмно, когато самолетът се приземи. Летище „Марко Поло“ навяваше на Преши спомени за последното й гостуване в този град, придружена от Силви и Дария, с внимателно опакованата в багажа й сватбена рокля и златистата пелерина с качулката от естествена кожа, за приповдигнатото щастливо настроение, в което плуваше тогава.

— Предполагам, че в главата ти са възникнали някои недотам приятни спомени — каза Сам.

— Така е — призна тя. — Обаче няма да мисля за това.

Все пак затвори очи, за да не види осветеното кубе на църквата „Санта Мария дела Салуте“, когато минаваха покрай нея.

— Понякога се питам дали този град първо е бил нарисуван, а после е бил построен, толкова е съвършен. Забравих да те питам — добави тя, изненадана от себе си — дали идваш във Венеция за първи път.

— Да, но като гледам града, май няма да е за последен.

Водното такси спря пред входа на хотел „Бауер“, багажът им беше внесен, а те бяха придружени до фоайето. Луксозният хотел гледаше към Канале гранде и макар да беше безупречно реконструиран и обзаведен, салоните и стаите му навяваха спомени за други времена и други епохи. Взеха отделни стаи, дори на различни етажи. След това Преши съобщи на служителя на рецепцията, че очаква да се срещне с мис Сонг, която също е отседнала в хотела, и запита дали няма съобщения за нея. Той провери, обаче такива нямаше.

Сам каза, че иска да разгледа града и че ще излезе да се поразходи, но, за нейна изненада, не я покани да го придружи. Тя се върна в стаята си, отново сама, и дръпна завесите. И ето че от другата страна на Канале гранде съзря църквата „Салуте“ с купол, облян в лунна светлина сред нощното небе. Изглежда, нямаше как да избегне миналото. Натъжена, отиде да измие мъката си с един горещ душ, а сълзите й се смесиха с водата. Запита се дали сърдечната болка ще затихне някога и какво ли ще й съобщи Лили за Бенет.