Елизабет Адлър
Среща във Венеция (66)

Глава 65

Париж

Още с връщането в Париж Сам нае стая в хотел „д’Англетер“, малко по-надолу по улицата от магазина на Преши. Остави чантата си и отидоха в апартамента й.

Тя предварително се беше обадила на леля Гризелда, за да й каже, че е на път към дома и тъй като знаеше колко много й липсва котката, леля й беше изпратила Мяу обратно по специален куриер. Сега тя ги посрещна с радостно мяукане и суетене около краката им. Преши я прегърна и целуна, заговори тихо в ухото й и й даде почерпка — от така наречените „котешки глезотийки“. След това приготви кафе и седна на дивана срещу Сам, загледана в празната камина.

— Нямаме доказателство, че Мери-Лу е била във Венеция — подхвана тя.

— Не, но полицията би могла да провери в авиолиниите и имиграционните служби. Също така нямаме доказателство, че Бенет Джеймс — или Бенет Юн или който и да е той — е убил съпругата си, но аз въпреки това съм готов да заложа ризата си, че е станало точно така. Във всеки случай, един от тях е убил Лили.

— Как можеш да го твърдиш? — Тя го изгледа втренчено и донякъде гневно. — Нямаме доказателства. Аутопсията е категорична, че Лили се е удавила. Смъртта й е нещастен случай.

— Както и тази на Ана Юн. Трябва да следиш действията на Мери-Лу — настоя Сам. — Някой е убил Лили заради огърлицата на баба ви. И знам, сигурен съм, че тя беше във Венеция.

— Но аз не мога да съм сигурна… — отговори Преши и почувства сълзите да напират в очите й. Последните месеци бяха достатъчно мъчителни и тя не можеше да понесе повече.

Сам прокара пръсти през косата си и силно въздъхна.

— Защо? Страхуваш се да научиш истината?

Тя очевидно започваше да се ядосва, темпераментът й се канеше да се прояви.

— Какво искаш да кажеш?

— О, хайде, Рафърти, признай, че просто не искаш да знаеш, че съвършеният Бенет или сладката, красива и, о, толкова тъжна Мери-Лу имат нещо общо със смъртта на Лили.

— О, престани! — извърна се тя. — Просто ме остави сама.

Сам се изправи.

— Проблемът при теб, Рафърти, е че ти винаги мислиш най-доброто за всички.

— А твоят проблем, Сам Найт, е че ти никога не мислиш добро за никого. А и между другото, не си бил особено полезен за полицията в случая с твоята съпруга.

Гледаха се, раздразнени от сблъсъка и отчуждени за миг — като две тектонични земни плочи при земетресение.

Сам кимна.

— Права си — каза. — Нали знаеш поговорката: Две добри дела не правят злина. Е, този път обаче стана тъкмо така.

Преши го гледаше как взема палтото си от облегалката на стола. Той се спря на прага, обърна се и я погледна. Спомни си думите на гадателя: „Отговорът на втория въпрос също зависи от жена.“ И разбра, че тази жена е Рафърти. Само тя можеше да разгадае мистерията.

— Обади ми се, ако промениш гледната си точка — подхвърли през рамо той и затвори вратата след себе си.

В очите на Преши бликнаха сълзи. Беше уморена от дългия полет, буквално изцедена от случилото се през последните няколко дни. Сам нямаше право да се отнася така с нея. Тя дори не го харесваше вече. Никога нямаше да му се обади. А ако той й се обадеше, нямаше дори да му говори. Никога вече. Разплака се и позвъня в Бостън.

— Какво има? — запита Дария.

Преши чуваше тракането на чинии. Дария очевидно беше в кухнята и очевидно приготвяше нещо вкусно за хапване за семейството. Искаше й се да е там, където всичко е нормално, удобно, без тайни и убийства. Разказа на Дария цялата история, опита се да предаде съвсем точно думите на Сам.

Когато спря да говори, вече не се чуваше тракането на тенджери и тигани. За няколко мига настъпи тишина. Накрая, Дария се обади:

— Не мислиш ли, че в думите на Сам има смисъл, Преш? Все пак, Лили е мъртва. Знам, казват, че е нещастен случай, но така наречената приятелка на Лили е била там, Сам я е видял. Следователно, тя лъже. А какво ще кажеш за съпругата на Бенет? Ако това е един и същи човек, а Сам очевидно вярва, че е така, макар ти да не вярваш, Бенет никога не ти е споменавал за нея, нали? А тя е умряла по същия начин, както и Лили. Нещо не е наред, Преш. Един от тях има нещо общо с убийството и е време да го признаеш. И може би да направиш нещо по въпроса.

„Като например какво?“, запита се нещастно Преши по-късно докато се приготвяше да си легне. Лежеше будна в мрака, усещаше успокояващата топлина от козинката на Мяу, свита на кълбо на възглавницата, и мислеше, че поне котката не можеше да й задава въпроси и да изисква отговори.