Елизабет Адлър
Среща във Венеция (1)

Пролог

Ана Юн, невзрачна на вид млада жена, облечена в синя лятна рокля и сандали, нямаше никакво предчувствие за опасност, когато се качи на борда на двуетажния влак от Шанхай за Сужоу от гарата близо до езерото Тайху.

Пейзажът беше прекрасен, като излязъл от сън. По-голямата част от хоризонта беше заета от водно пространство, а останалото — поля, обградени от ниски хълмове. Древният град беше прорязан от канали, над които се издигаха елегантни мостове във формата на арки. Допълнителна красота му придаваха разлистените алеи, старинните павилиони и градините, поддържани в продължение на цели четири династии. Нищо чудно, че Сужоу е описан от Марко Поло като „Венеция на Изтока“.

Пътуването трая не повече от двайсетина минути. Когато влакът спря, Ана с удивление откри, че навън вали. Но тя, разбира се, познаваше капризите на времето тук и носеше чадър. Съжали все пак заради лятната си рокля и сандалите, затова побърза да вземе такси.

Когато пристигнаха, тя плати на шофьора, разтвори чадъра си и тръгна по павираната алея, следваща канала. Беше вече късно и улиците бяха безлюдни. Дъждът заваля като из ведро, облаците, тъмносивата вода и плътните листа на дърветата сгъстяваха допълнително мрака и тя изведнъж се почувства изнервена и уплашена. Огледа се, но наоколо бе напълно пусто. Стъпките й отекваха звучно по мокрите хлъзгави камъни; тя бързаше за срещата и вече трепереше от студ. Може би чадърът беше причината да не забележи сянката зад себе си, която внимателно се плъзгаше сред тъмнината на дърветата. Тя спря на моста във формата на арка, така подобен на мостовете във Венеция, и се огледа с лека усмивка на устните. Не чу мъжа, който се приближи тихо зад нея.

Той я удари силно под коленете и Ана падна тежко на земята. Главата й се удари глухо в камъните, очите й се обърнаха. Беше в безсъзнание. Нападателят я замъкна до края на паважа и я бутна в канала. Чу се плясъкът на тялото във водата, а после в тишината отекнаха бързо отдалечаващите се стъпки. Силният дъжд, удобен съюзник на престъплението, изми следите от кръв. Съвършено убийство.

На следващата сутрин тялото на Ана в синята лятна рокля беше намерено, заседнало в тръстиките по-надолу по канала. Смъртта й беше отчетена като нещастен случай — решиха, че се е подхлъзнала на мокрите камъни и е ударила главата си, изпаднала е в безсъзнание и се е удавила.

Беше погребана с големи церемонии от изключително богатото семейство Юн в гробището на Шанхай. Красивият й съпруг, американецът Бенет Юн, с разбито сърце, плака неудържимо, но въпреки силната тъга китайското й семейство остана безстрастно, запазвайки в мълчаливо страдание достойнството си.

Всички бяха потресени от трагичния случай. Такова сладко момиче, щастливо омъжено, имащо пред себе си целия прекрасен живот… И какво, за бога, е правила съвсем сама в Сужоу?