Елизабет Адлър
Среща във Венеция (71)

Глава 70

— Застрелях го — каза леля Гризелда с треперещ глас.

— Не, Гризелда, ти уцели мен. — Сам свали сакото си и посочи кръвта, която бавно капеше от ръката му.

Гризелда, шокирана, покри устата си с длан.

— О!… Какво… Боже мой, толкова много съжалявам. Оскар винаги е казвал, че съм ужасен стрелец и че някой ден ще убия някого.

— Но не и днес, слава богу.

Сам погледна Преши, която продължаваше да гледа втренчено във водата. Гневно си помисли, че тя като че ли очаква Бенет да излезе, възроден, всеки миг. Господи, нима никога нямаше да се научи? Та той току-що се беше опитал да я убие.

Спомни си обаче, че трябва да бъде нежен. Макар че тя ги беше забъркала в цялата тази невероятна каша, в която най-вероятно щеше да се намеси и полицията. Погледна я иронично:

— Хайде, Рафърти, Бенет го няма и нито един от нас не трябва да съжалява за него. Не се съмнявам, че е убил съпругата си и Лили. Този човек беше от най-опасния вид социопати. Би убил всеки, който му се изпречи на пътя.

— Знам — каза Преши с горчивина.

Думите на Бенет все още изгаряха мозъка й, тя тръсна глава, сякаш в опит да се освободи от тях. Би трябвало да запомни единствено съскащото зло, скрито зад красивите сини очи и тихия съблазнителен глас, който нашепваше такива сладки неща… И този чар, който той бе превърнал в изкуство…

— Съжалявам, че те забърках във всичко това — каза тя уморено. — Вината е моя и поемам цялата отговорност. — Извади телефона от джоба си. — Ще се обадя на полицията.

Сам сграбчи ръката й.

— О, не, няма да го направиш. Ще заведеш Мими и Гризелда обратно в хотела. Аз ще се погрижа за полицията.

Преши си спомни думите му, че не може да си позволи да бъде свързан с друго убийство или разследване, а ето че се канеше да поеме пълната отговорност за разговора с полицията. Вече виждаше заглавията: „Заподозрян в убийство замесен в друг случай на неизяснен смъртен случай.“

— Не мога да ти позволя това — каза тя.

— Нямаш избор. Поне веднъж, Рафърти, направи така, както ти казват.

— А ръката ти? — запита Гризелда с тревога.

— Виждал съм повече кръв да тече от нечий нос. Хайде, вървете. Всичките. Ще се видим след малко. И помнете, това беше нещастен случай. Вие нищо не знаете. Никога не сте били тук. Никой няма да ви задава въпроси, защото вашите имена няма да бъдат споменати. Просто останете спокойни, окей?

Трите жени тръгнаха бавно и в пълно мълчание към площад „Сан Марко“, оттам взеха лодката на „Киприани“. Качиха се в апартамента на Гризелда и поръчаха кафе и дребни сладки, защото според Мими имаха нужда от захар след случилото се с Бенет и след като бяха узнали истината за него.

— Почувствах се толкова… сякаш нямам никаква стойност — каза Преши горчиво. — Просто поредният нещастен случай, някакво безполезно ДНК във водата, както се изрази той. Което и щях да бъда, ако беше успял да ме убие.

— Мъже като Бенет са хората без стойност — каза Мими ожесточено. — Той никога никого не е обичал през целия си живот. С изключение на себе си.

— И виж докъде стигна. — Гризелда отиде и седна до Преши. Прегърна я и каза: — Скъпа, не можеш да вярваш на всичко, казано от този ужасен човек. Всяка дума е имала за цел да те нарани. Той е изстрелвал към теб словесни куршуми, искал е да те унижи, за да може да те манипулира. Радвам се, че е мъртъв, Преши. И знаеш ли какво? Щеше да ми е все едно, дори да го бях застреляла. Мосю Дешам щеше да ме защити. Щеше да пледира „престъпление от страст“ и съм сигурна, че щях да получа най-много две години в някой от по-хубавите затвори. С удоволствие бих поела цялата вина вместо теб, малкото ми момиче.

— Но сега това ще направи Сам — усмихна се вяло Мими.

Поръчаха още кафе и още от дребните сладки.

— Мисля, че след всичко случило се имаме нужда от промяна — каза замислено Гризелда. Думите й бяха насочени към Мими. — Някакво хубаво пътешествие, може би?

— Трябва да обиколим магазините — оживи се Мими. — Помисли само какви прекрасни неща бихме могли да си купим на добра цена в Китай.

— Мими! — изгледа я строго Гризелда.

— О, добре, може би ще пропуснем Китай — побърза да се поправи Мими. — Впрочем, казват, че най-хубавите перли са в Япония.