Елизабет Адлър
Среща във Венеция (80)

Глава 79

На път за Париж

Сам спа през по-голямата част от полета към „дома“. Преши, която го гледаше с нежност, си помисли, че спи със съня на човек, който най-сетне се е отърсил от дълго и тревожно заболяване. Беше готова да се обзаложи, че не е спал така от години. Всичко ще се промени сега, тя си даваше сметка за това, и на двамата им предстоеше ново начало, ужасите от смърт и предателства бяха зад тях. Думата „щастие“ танцуваше пред очите й. Дали щеше най-после да е щастлива! А Сам? Погледна го. Вярваше, че ще е щастлив.

Париж се появи под тях, на места все още покрит със сняг — най-красивият град на света. Стюардесата съобщи, че предстои кацане и тя нежно побутна Сам.

— Вече сме почти у дома — прошепна и се усмихна, а той разтри слепоочията си и я погледна сънено. — Знаеш ли какво — каза тя, въодушевена. — Тази вечер ще ти приготвя най-вкусния омлет в живота ти.

— Звучи добре — усмихна се той.

— Няма нищо по-добро на този свят от завръщането у дома — каза той малко по-късно, докато отключваше вратата.

Навън валеше ситен и остър снежец и беше студено, но вътре в апартамента бе топло и уютно. Котката измяука радостно и се хвърли в тъмното към тях.

— Ах, Мяу!

Преши взе животинчето в прегръдките си със смях, като в същото време натисна с лакът ключа за осветлението. Лампите оживяха и двамата втренчиха погледи, изумени, в бъркотията, която цареше в жилището.

— Сякаш дяволите на разрушението са били тук — каза Сам.

— О, Мяу, какво си направила?

Преши гледаше, ужасена, останките от скъпата антична купа, разпилените снимки и унищожените произведения на изкуството. Завивките в спалнята бяха намачкани, а подът на кухнята беше покрит с разтекли се белтъци и жълтъци.

— Толкова по въпроса за омлета — каза Сам от кухнята.

Преши, обаче, разглеждаше резултатите от опустошението във всекидневната.

— Сам, ела тук — извика тя настоятелно.

Огърлицата блестеше всред останките от воина.

— Това е огърлицата на баба — каза тя с благоговение. — Лили я е скрила вътре в статуетката. Виж, Сам, великолепна е.

Тя я взе и колебливо прокара пръст по огромната перла. Беше студена. Като се сети за съдбата на това безценно бижу, тя побърза да го сложи върху масата в трапезарията. Двамата стояха, втренчили погледи с възхищение.

— Ето защо Бенет е убил Лили — каза Сам. — Вероятно струва цяло състояние. Обзалагам се, че е убил съпругата си заради парите й, но когато е останал измамен, е бил изправен пред необходимостта да намери друг източник на доходи. И, за нещастие, Рафърти, това си била ти. — Но когато и тази възможност отпаднала — продължи той, — Бенет се полакомил за огърлицата. Само че Лили стояла между него и нея. Когато тя отказала да му я даде, той я убил. Но пак не могъл да се добере до огърлицата. А следата водела, чрез Мери-Лу Чен, обратно към теб.

— А сега какво?

Тя гледаше перлата, която блестеше като малка студена луна върху черната повърхност на масата. Сам я взе и я обви около врата й. Камъните проблясваха тържествено.

— Великолепна е! — ахна той.

Преши потрепери.

— Тя не ми принадлежи, Сам. Била е открадната от мъртвата императрица. Това нещо е част от историята. Трябва да се върне там, където му е мястото, в Китай. Може би в музея.

Той кимна.

— Ще се свържа с китайското посолство. Обзалагам се, че ще бъдат потресени от подаръка ти.

Тя взе котката на ръце.

— Ако не беше ти, Мяу, никога нямаше да я открием — каза тя и я целуна по ухото.

Мяу постави лапички на раменете на Преши и погледна победоносно Сам. Той беше готов да се закълне, че котката му се присмива. Отиде в кухнята и се зае да разчиства пораженията. Тази вечер нямаше да има омлет.

Преши го последва, а той се обърна и я погледна. Тясното му лице се озари от усмивка.

— Остави котката и ела тук, Рафърти — и разтвори прегръдки.

Мяу ги гледаше с любопитство от мястото си върху плота. Преши се хвърли в ръцете му. Устните им се сляха в целувка.

Бъдещето очевидно започваше сега.