Елизабет Адлър
Среща във Венеция (8)

Глава 7

Бенет Юн я заведе в бар „Руж“ на улица „Бунд“, недалеч от жилището на Мери-Лу. Беше шик място, издържано в модернистичен стил. По стените висяха огромни снимки на азиатски красавици с предизвикателно начервени плътни устни. Снимките бяха поставени в рамки от червено лакирано дърво. Червени паравани предоставяха усамотение не само в сепаретата, но и на някои от масите. Дузина рубиненочервени венециански полилеи хвърляха приглушена розова светлина, а от прозорците и терасата се разкриваше гледка към небостъргачите на Шанхай.

Той седна срещу нея, а не до нея, както й се искаше. Мери-Лу съблазнително изду устни.

— Така те виждам по-добре — обясни той. — Знаеш ли защо те доведох тук?

Тя поклати глава.

— Защото си по-красива от което и да е момиче по тези стени. — Погледна я право в очите, а погледът му, дълбок и пронизващ, я накара да потръпне чак до сърцевината на слабините си. — Още не си ми казала името си — каза той. — Или искаш да останеш анонимна?

— Казвам се Мери-Лу Чен. А аз знам името ти, виждала съм снимката ти във вестниците.

Той сви рамене пренебрежително.

— Тогава аз ще съм този, който предпочита анонимността. Какво ще пиеш, Мери-Лу Чен?

Той извика келнера, а Мери-Лу се замисли за секунда.

— Чаша шампанско — реши тя.

Бенет обаче поръча цяла бутилка. Седяха в мълчание и се гледаха дълбоко в очите, осъзнавайки какво е възможно да пламне между тях. Келнерът донесе бутилката шампанско, поставена да се изстуди в сребърна кофичка. Обви около нея бяла салфетка, отвори я като истински експерт, без да се чуе никакъв шум — от гърлото й излезе само въздух, който тихо изсвистя. Наля малко на Бенет, за да го опита, и когато той кимна одобрително, напълни двете чаши. Втори келнер донесе чиния с малки бисквити, после ги остави сами в сепарето в приглушената светлина на червения полилей.

Бенет Юн вдигна чашата си и каза:

— Да пием за нас, Мери-Лу Чен.

— Да — каза тя, изведнъж почувствала нервност.

У него имаше нещо, което до този момент не беше срещала у нито един мъж. Помисли си, че е от типа мъже, които знаят какво искат и, освен това, винаги могат да го получат. Тя като че ли изпита известен страх от него.

— И така, разкажи ми за себе си.

Бенет се облегна назад, поставил едната си ръка на облегалката. Веднага щом отклони поглед, Бенет като че ли се превърна в съвсем различен човек. Поотпуснат, елегантно небрежен, мъж, който е в пълно съгласие със себе си. И толкова красив. Мери-Лу не успяваше да съзре нито един недостатък. Тъмната му коса беше пригладена назад, сините му очи под правите черни вежди бяха изключително привлекателни, носът му беше дори прекалено съвършен за мъжки нос, квадратната брадичка и широката твърда уста я караха да се пита какво ли ще изпита, ако го целуне.

Тя поклати леко глава и отпи от шампанското, след което заговори за работата си и за Лили.

— И така, коя е Лили Сонг? — запита той и напълни отново чашата й.

— Стара приятелка от училище. Занимава се с антики, но главната част от приходите й идват от производството и продажбата на сувенири. Нали ти е ясно какви — статуетки на Буда и други подобни.

— И доходно ли е това?

Тя отпи от шампанското и го изгледа пронизващо.

— Част от това, да.

— И коя част по-точно?

Мери-Лу се засмя, поклати глава и късата й черна коса се развя свободно.

— Това не мога да ти кажа — каза тя и го изгледа дяволито изпод бретона си. — Защо говорим толкова много за мен? Аз също искам да знам всичко за теб.

— Няма кой знае какво за казване, освен онова, което вече знаеш от вестниците. Занимавам се с производство на мебели. — Той сви нетърпеливо рамене, като че ли не харесваше това, с което си изкарваше прехраната. — Бизнесът ми е съсредоточен тук, в Шанхай, но пътувам много. Така съм непрекъснато зает. — Напълни отново чашите и направи знак на келнера да донесе втора бутилка.

— Това може би е добре — каза тя, като се замисли за мъртвата му съпруга, Ана Юн. — Като се има предвид случилото се… Искам да кажа, че когато човек е зает, не му остава време да мисли…

Той я изгледа студено и тя млъкна, осъзнала, че навлиза в дълбоки води. Изпи шампанското си на един дъх.

— А какво ще направим по въпроса с колата ти? — запита Бенет.

А тя беше забравила за откраднатия си автомобил. Той й подаде мобилния си телефон.

— Ето, обади се в полицията — каза.

Да съобщи на полицията й отне повече време, отколкото беше очаквала. Когато приключи телефонния разговор, беше свършила и втората бутилка шампанско. Усещаше главата си приятно замаяна и в този момент пет пари не даваше дали ще види отново колата си или не.

— Живея малко по-нататък по улицата — каза тя като го погледна многозначително.

Той кимна, разбрал. Плати на келнера, хвана я за ръката и тръгнаха към асансьора. Застанаха един до друг, в пълно мълчание. Тя беше втренчила поглед в червените си велурени обувки и мислеше за онова, което предстоеше, а той гледаше безизразно тавана.

Бодигардът ги чакаше до „Хамър“-а. Изминаха бързо няколкото пресечки до жилището на Мери-Лу. Бенет изгледа с възхищение модерния небостъргач. Помоли бодигарда да се погрижи за паркирането на колата, преди да го освободи.

— Кажи ми, Мери-Лу Чен — обърна се той към нея, — как е възможно жена, която продава статуетки на Мао и Буда и някакви си там „антики“ да си позволи да живее в такава сграда?

Тя му се усмихна. Изминаха с асансьора трите етажа.

— Мога, защото съм умна жена. Нима не си забелязал?

Влязоха в жилището й.

— Бях прекалено зает да забележа колко си красива — каза той, затвори след себе си вратата и веднага я притисна към себе си.

— Ти нежна и мека като китайска коприна — прошепна докато целуваше лявото й ухо. — И миришеш на подправки, на джинджифил и сандалово дърво. — Устните му се спуснаха по шията й, после отново поеха нагоре и се спряха на устните й. — А устата ти има вкус на шампанско. — Целува я дотогава докато тя остана без дъх.

Мери-Лу лекичко го отблъсна, хвана го за ръката и го поведе към спалнята си, малка, с червени стени, огромно китайско легло с дървен таван, черни копринени чаршафи, нежни червени копринени завеси, заобиколено от красиви лампи със златисти абажури.

— Прилича на спалнята на първокласна и изключително скъпа проститутка — каза той със смях и Мери-Лу се засмя заедно с него, макар да беше леко обидена.

— Чакай тук — каза му, побутна го върху леглото и излезе от стаята.

Върна се след няколко минути, облечена в черен копринен халат с избродирани червени дракони. Под него беше гола. Носеше бутилка шампанско и две чаши.

— Реших, че можем да пийнем още малко — каза и напълни чашите.

Подаде му едната, а той буквално я поглъщаше с поглед. Остави чашата на масата и протегна ръка към колана й, дръпна я към себе си.

— Ела тук — каза с дрезгав глас.

Развърза колана и разтвори халата, загледа красивото й голо тяло. После я дръпна в скута си и започна да я целува. Тя измъкна ръцете си от ръкавите и изпъна тяло назад, легна върху леглото като го гледаше право в очите. Той взе бутилката и я наклони, тънка струйка се плъзна по гърдите й, по корема й и още по-надолу.

— Прекрасна си! — възкликна той и облиза течността от гладката й хладна кожа. — Много си вкусна, Мери-Лу Чен.