Елизабет Адлър
Среща във Венеция (29)

Глава 28

Венеция

Месецът измина бързо. Гризелда успя да организира всичко перфектно: базиликата, цветята, сватбения прием в „Киприани“. Дори летя до Париж, за да нагледа ушиването на роклята — в края на краищата бяха стигнали до компромис в полза на елегантността. Преши щеше да облече дълга рокля от шифон с цвета на мъглата и, защото през ноември във Венеция беше студено, отгоре щеше да носи пелерина с качулка от златист брокат, обточена с бронзово кадифе и кожа.

Дария, семейството й и Силви щяха да отседнат при тях в палацо „Рендино“, но, за да се спази традицията, Бенет нямаше да спи под един и същи покрив с невестата в нощта преди сватбата. Беше избрал да отседне на остров Лидо от другата страна на лагуната, в екстравагантния и извънредно луксозен хотел „Де Бейнс“. Изборът, беше казал той, беше продиктуван от желанието му да прекоси лагуната като някогашните пирати, за да отвлече любимата си.

В нощта преди церемонията Гризелда и Мими организираха парти за всичките петдесет гости в палацото с неговия поовехтял разкош. Гризелда изглеждаше великолепно в роклята си от червена дантела на Валентино, а Мими беше облечена в ябълковозелен тоалет от шифон на Версаче. Тя се движеше непрекъснато между гостите, искаше да се увери, че всички прекарват добре. Дария и нейния съпруг Том, професорът с брадата, се държаха за ръце. Около тях седяха, щастливо усмихнати, децата им, Лорън Супер-бейби и другата им дъщеря, бъдещата звезда.

— Страхувам се, че тази вечер далеч не съм супер — каза Дария горчиво, но Том отговори, че ще се почувства по-добре, когато хапне малко спагети, любимите й спагети.

Дария изглеждаше като русокос ангел на възраст не повече от трийсет в ушития по поръчка кремав костюм и, като гледаше Том, Преши не можа да сдържи усмивката си, защото си спомни разказа на Дария за онази нощ, когато го беше победила в почти всички спортове.

Силви беше облечена в черно.

— Този цвят ме кара да изглеждам по-слаба — каза тя с въздишка на съжаление, но беше доволна да бъде почетен гост и поне този път да бъде освободена от задължението да приготвя гощавката.

Другите, предимно приятели на леля Гризелда и Мими, бяха облечени елегантно и може би малко прекалено модерно за тяхната възраст. И, разбира се, бъдещата невеста беше толкова шик, колкото леля й беше успяла да постигне с нея: облечена в тъмносиня, прилепнала по тялото, рокля, с оставена свободно падаща дълга къдрава коса. Бенет твърдеше, че така прилича на ангел, слязъл от картината на прерафаелитски майстор.

Огънят гореше в огромните камини в двата края на салона, светлината на свещите отразяваше великолепието на старите полилеи в стил „Мурано“, като осветяваше избелелите фрески по тавана, омекотяваше очертанията и придаваше интимност и на високото помещение. Струнен квартет изпълняваше музика на Вивалди, композиторът на Венеция, а келнери в бели сака предлагаха шампанско и ордьоври на огромни сребърни табли. Лала и Снупи джавкаха радостно и се пречкаха в краката на всички.

През високите прозорци се виждаше Канале гранде, чиито води проблясваха в сгъстяващия се мрак.

— Колко е красиво! — възкликна Бенет, застанал до прозореца, загледан навън. — Толкова тъмно и спокойно.

Преши стисна ръката му.

— Сега разбираш защо обичам Венеция.

Той кимна.

— Да — каза замислено. — Сега знам.

Скоро Гризелда поведе гостите към изхода на палацото, където ги чакаха гондоли, за да ги отведат до заведението, избрано за предсватбения прием. Малката флотилия се плъзгаше по водите на канала към ресторанта на „Фондаменте Нуове“, откъдето се разкриваше гледка към обвитата в мъгла лагуна и острова Изола ди Сан Микеле и може би най-красивото гробище на света. А вечерята се оказа весело и шумно събитие, вдигаха се глупави тостове, лееха се песни и прекалено много вино, а сред многото други ястия имаше и страхотно ризото с морски дарове, за което и Силви призна, че е най-вкусното на света.

Преши се наслаждаваше на всичко, смееше се с приятелите си. Изведнъж забеляза, че Бенет води сериозен разговор с леля Гризелда.

— Може би тя му напомня какви са отговорностите му като неин „зет“ — каза на Дария и се засмя. — Изненадана съм, че не води никакъв разговор с мен.

Много по-късно, преситени на добра храна и вино, тя и Бенет решиха да се върнат пеш до палацо „Рендино“. Прегърнати през кръста, те бавно се разхождаха по тесните павирани улички, като прекосяваха множество малки мостчета. Преши рисуваше картини от бъдещия им съвместен живот.

Стигнаха до входа на палацото и тя се обърна към бъдещия си съпруг. Той я притисна към себе си, тя обви ръце около врата му и му се усмихна.

— Утре, любов моя — прошепна в ухото му и го целуна за лека нощ.

— Утре — повтори Бенет и също я целуна, бавно и нежно. — Нямам търпение.

Преши го гледаше как се отдалечава, висок, елегантен и красив мъж в тъмен костюм. Той се обърна като стигна ъгъла и вдигна ръка за довиждане. Беше мечтата на всяка жена, а ето че за нея, само след часове, мечтата щеше да се превърне в реалност.