Елизабет Адлър
Среща във Венеция (73)

Глава 72

Шанхай

Мери-Лу научи новината за Бенет от момичето от спортния клуб.

— Трагично — каза то с плувнали в сълзи очи. — Беше толкова красив, така очарователен. Защо лошите неща като че ли винаги се случват на добрите хора? — запита тъжно.

— Защо наистина? — отговори спокойно Мери-Лу, макар да усети как вътрешно трепери.

Разбира се, смъртта на Бенет Юн беше отразена в медиите, но за разлика от тази на съпругата му, не й беше отдадено голямо значение. Погребението му също не беше толкова богато. Мери-Лу не усещаше нищо. Само облекчение. Запита се какво ли е станало с огърлицата, но като се сети, че тя беше причината за всичките й беди, реши, че не иска да знае.

Сега имаше своя собствен живот, ръководеше бизнеса с антики на Лили. Никой не беше предявил права над него и тя просто го беше поела. След смъртта на Лили живееше сама в красивата малка къща, в която някога беше замисляла нещастието и смъртта на приятелката си.

Ако Мери-Лу изобщо имаше съвест, щеше да е напълно убедена, че тази й съвест е чиста. Беше откраднала по няколко долара от тук и от там — но какво от това? Никого не беше убила, нали? Сега излизаше с човек, познат на Лили — швейцарец, който изкарваше прехраната си като агент на богати колекционери на изкуството. Ако сега се докопаше до огърлицата, щеше веднага да се възползва от нея.