Джейн Костело
Нежененият ми приятел (86)

Глава 86

Хенри беше отскочил до будката за вестници, както правеше винаги през почивните дни. Само дето това не беше обикновен почивен ден.

Чантите му бяха до вратата, опаковани и готови за заминаването, което беше след час. Трябваше да го придружа на летището, за да го изпратя, но когато тази сутрин се събудих, разбрах, че нямаше да мога да го преживея. Нямаше да мога да наблюдавам как той и Ерин заминават заедно, без да избухна в сълзи и да прецакам работата.

Взех бележник и химикалка от чантата си и започнах да пиша с цялата бързина, на която бях способна. Не разполагах с много време, преди да се върне.

„Хенри,

Съжалявам, че няма да дойда с теб до летището, но ако изпусна часовете за посещение в девет и половина, няма да мога да видя мама, а след случилото се тя се нуждае повече от мен, отколкото ти. Знам, че при тези обстоятелства ще ме разбереш. Пожелавам ти невероятно пътешествие, но нали няма да ме забравиш? Ужасно ще ми липсваш и не се шегувах, като казах, че искам картичка от всяко едно място. Не ме разочаровай!“

С много обич и целувки: Луси.

Сгънах бележката и я поставих на изтривалката, за да я види веднага, щом влезе. После грабнах пуловера си, излязох от вратата и тръгнах право към колата. Посегнах към дръжката на вратата и вдигнах поглед точно в мига, когато Хенри зави иззад ъгъла в долния край на улицата. Носеше вестника в ръка.

Извърнах поглед, престорих се, че не съм го забелязала, и скочих в колата. Без да поглеждам назад, пъхнах ключа, включих на скорост и отпраших. Изпарих се от живота на Хенри.