Джейн Костело
Нежененият ми приятел (67)

Глава 67

Единственият проблем беше кога. На следващия ден бях погълната от тази мисъл почти изцяло, но не съвсем, защото все още ме занимаваше и растящият проблем с „Пийч Гиър“.

Вечерта се прибрах у дома. В стомаха ми бушуваше торнадо и когато видях, че съм пристигнала преди Хенри, се втурнах в банята, за да се наглася. Едва забележимо, разбира се. Можеше и да ме е виждал хиляди пъти с глава, покрита с лепящи се ролки, или с бледо от махмурлука лице с цвят на авокадо. Но днес щях да му кажа, че го обичам, и по този повод трябваше да изглеждам само и единствено великолепна.

След половин час в банята кожата ми придоби кадифена мекота, овлажнена и променена до неузнаваемост с коректор. Тогава чух как ключовете на Хенри издрънчаха на масичката в коридора.

Отворих вратата, когато той се устреми към кухнята, и го последвах. Сърцето ми биеше силно.

— Хххенри — заекнах аз, щом стигнах до вратата.

— О, здрасти, Луси — разсеяно отвърна той, докато тършуваше в шкафа под мивката.

— Чудех се дали не можеш да ми отделиш десет минути?

Вените ми бяха изопнати до пръсване от адреналина. Хенри грабна ютията и мушна щепсела й в един контакт.

— Всъщност не — заяви той с извинителен тон. — Ужасно закъснявам.

— О — вълнението ми се изпари. — Имаш среща.

Взе дъската за гладене и започна да се бори с нея, докато я постави в изправено положение. После метна върху нея ризата си „Хуго Бос“, великолепната тъмна риза, която аз бях избирала.

— Не знам дали е среща — призна си той, докато гладеше като обезумял ръкавите. Наблюдавах внимателно изражението му. А дали искаше да бъде среща?

— Това да не е същата жена, с която излизаш вече няколко пъти? — попитах безгрижно. — Тази, за която отричаш, че сте гаджета?

Той кимна:

— Просто отричам, че сме гаджета, защото между нас нищо не се е случило. Не съм сигурен, че някого ще се случи. Какво трябва да направя според теб?

Преди две седмици щях да наредя на Хенри да поеме инициативата, за да е сигурен, че нещо щеше да се случи. Но сега вече не бе преди две седмици. Нещата се бяха променили.

— Сигурно вече е минал месец, откакто започна да излизаш с нея, нали? — дъвчех устната си. — Ако трябва да съм честна, звучи ми като чиста загуба.

Той спря за миг и учудено вдигна поглед:

— Наистина ли?

Кимнах, като се чувствах мъничко виновна:

— Ако между вас имаше истинска химия, нещо вече щеше да се случи.

— Хм. — Той обмисляше думите ми. — Е, довечера отново ще се видя с нея. Ако тази вечер не се случи нищо, ще сложа край, но ако стане — няма.

Замръзнах на мястото си, докато ютията профучаваше върху ръкава на ризата. Дали да не го кажа сега? Дали да не изтръгна ютията от ръцете му и да му кажа да забрави за тази жена, да забрави за всички останали жени, защото аз, Луси Тайлър, го обичам?

— Така звучи добре, нали? — попита той.

— Ами, аз… може би има нещо, което първо трябва да ти кажа.

Сърцето ми биеше гръмовно в гърдите, добре че беше включил на режим „парно гладене“, та да заглуши шума му.

— О, мамка му! — Хенри вдигна ризата си и я огледа внимателно на светлината. — На яката има петно. Къде е онзи парцал?

— Хенри, аз…

Трескаво изтри петното от ризата си, изключи ютията и се отправи към вратата. Тогава разбрах, че нямаше да се случи.

— Наистина трябва да изчезвам — каза той и се поколеба. — Съжалявам, Луси. Важно ли беше? Ако да, винаги мога да…

— Не, Хенри — прекъснах го аз. — Ще почака.

— Страхотно — усмихна се той. — Ще се видим утре.

Десет минути по-късно Хенри изхвръкна от къщата. С бавни стъпки се довлякох до коридора, за да вдъхна аромата на неговия афтършейв, който възпламени сетивата ми.

Апартаментът беше тих като гробница. Отправих се към всекидневната и се тръшнах на дивана, където започнах да сменям каналите, проклинайки качеството на телевизията. Дълбоко в себе си знаех, че програмният диспечер не ми беше виновен. Нищо не можеше да ме разсее от една натрапчива мисъл, която се въртеше в съзнанието ми отново и отново. Не можах да се въздържа и отправих кратка молитва към всемогъщия господ, въпреки че въпросът беше съвсем неподходящ, за да го призовавам, шепнейки:

— Мили боже, моля те, не позволявай довечера да се случи нещо между Хенри и тази жена. Моля те, не позволявай да се случи нещо…