Джейн Костело
Нежененият ми приятел (46)

Глава 46

Рейчъл остана цялата неделя и непрекъснато се натъквах ту на нея, ту на Хенри, като си разменяхме неловки шеги. Надявах се, че щеше да си тръгне, но не го направи. В понеделник сутринта отчаяно исках да се измъкна от вкъщи, затова тръгнах за работа в седем и половина. Бях преметнала чантата си през рамо, а ръката ми беше на дръжката на вратата, когато Рейчъл се появи от стаята му, облечена с една от новите му тениски, и със смучка на врата.

— Здрасти отново. — Изведнъж стана много срамежлива, което бе странно за човек без никакви задръжки по отношение на стенанията си при оргазъм, които отекваха из целия апартамент над двадесет и четири часа.

— Здрасти, Рейчъл — усмихнах се аз. — Хубав уикенд, а?

Тя се изкикоти:

— Ти го каза.

В осем часа вече бях на бюрото си и първия един час се опитвах да подредя купищата имейли, които не бях успяла да прегледам в петък. В девет без петнадесет чух как Роджър се движеше по коридора и приближаваше двойните врати. Бих разпознала смеха му навсякъде. Когато вратите се отвориха, той си бъбреше с някого.

— Здрасти, Роджър! — засиях от щастие, когато той пристъпи в офиса.

Той спря да се смее:

— Добро утро, Луси.

Зад него се носеше Дрю с раболепна усмивка.

— До скоро, Родж — каза той и докосна ръката на шефа ни. — И нали няма да се главозамаеш от онзи точен удар?

Дрю седна на бюрото си и продължи да се хили. Зъбите му бяха толкова бели, че гледайки ги, човек можеше да изпита физическа болка.

— А как беше твоят уикенд, Луси? — попита той и включи компютъра си.

— Чудесен, благодаря. Прекарах си страхотно на Националното надбягване и…

— Играх голф с Роджър — заяви той и се облегна на стола си в очакване на отговор.

За миг замълчах:

— О, това е добре. И времето беше хубаво.

— Беше страхотно, прекарах няколко приятни часа с шефа. Едно е да се разбирате добре на работа, но понякога трябва да се отпуснеш и да се наслаждаваш на компанията на колегите си, не мислиш ли? Роджър каза точно това, когато ми предложи да се присъединя към него за една игра.

— Къде играхте?

— В клуба на Роджър. Той ще ме предложи за член. Това е голяма чест за мен.

Прободе ме завист. Роджър никога не ме беше канил да играем голф. Добре де, опитът ми се изчерпваше с една игра на някакво открито пространство, декорирано като древния Рим, през един дъждовен Великден, когато бях на седем, но не в това беше въпросът. Как може да играе голф с Дрю? Чувствах се като изоставена съпруга.

След връчването на бизнес наградите нещата никога нямаше да бъдат същите. Беше трудно да кажа как точно се бяха променили. Роджър така и не беше казал или направил нещо определено, но се държеше хладно и резервирано, поведение, което беше напълно ново за мен. Ненавиждах този факт.

Над бюрото ми се спусна някаква сянка. Когато вдигнах поглед, се оказа Роджър.

— Тук има богата информация за нов клиент — каза той, като стискаше купчина документи. — Голяма счетоводна фирма си търси пиар агенция. Искам брилянтен план.

Усмихнах се облекчена. В момента бях затрупана от работа, но щеше да ми достави огромно удоволствие да спечеля голям клиент, за да напомня на Роджър на какво бях способна.

— Дай ги насам — казах аз и протегнах ръка. — Двете с Доминик както винаги ще приложим женския си чар.

Роджър се намръщи:

— Всъщност, Луси, искам Дрю да се заеме с тях. Мисля, че той притежава по-подходящи умения за това.

Когато Дрю взе документите, той улови погледа ми и ми намигна. Изведнъж се почувствах ужасно депресирана.