Джейн Костело
Нежененият ми приятел (12)

Глава 12

— Кога ще дойдат? — провикна се Хенри от коридора.

— След около петнадесетина минути — взех бутилка вино от хладилника, сипах си една чаша, а после отметнах поредната хранителна съставка в таблицата на „Диетичен свят“. Бях наясно, че технически джаджата, която изчисляваше точките на хранителните съставки, даваше по две точки на всяка чаша вино, но бях решила в този случай здравият разум да вземе надмощие и да отхвърли това твърдение. Та това бе течност. Не бе възможно някаква си течност да съдържа две точки, които би могъл да си набавиш от десертче „Милки уей“. Нямаше логика.

— Още ли не си готов? — провикнах се в отговор аз. — Не е нужно да се престараваш с външния си вид за тази вечер. Само се упражняваш как да станеш бог на любовта.

— Знам. — Той се появи на кухненската врата. — Все още няма да ме пуснете на свобода сред членовете на обществото. Но би било добре да ви демонстрирам, че съм отбелязал някакъв напредък.

— Така те искам — започнах аз и се завъртях, за да застана с лице срещу него. — О!

— Какво има?

— Какво си направил с косата си?

Вместо да й придаде „небрежно секси, сякаш току-що излязъл изпод душа, естествен вид“, Хенри беше оформил косата си с няколко литра от нещо, което наподобяваше мазнина от чипс.

— Антон каза, че от мен се очаква да експериментирам. Очевидно точно това ще свърши работа. — Той вдигна кутийка с вакса за коса.

Тихо изпъшках.

— Не се надявах на подобна реакция — добави той.

Сграбчих го за ръката и го замъкнах към банята му.

— Направи ми услуга и нека първия път, преди да започнеш да експериментираш, да го свършиш като хората. Дай ми това — издърпах кутийката. — Трябва да използваш само една капка, не по-голяма от монета от пет пенса.

— О, това обяснява всичко. Реших, че такава малка кутийка не си струва парите.

— О, боже — вбесих се аз.

— Съвсем ясно усещам, че не си смаяна от вида ми, Луси.

— Много проницателно от твоя страна. Освен това…

— Сега пък какво има?

— Знам, че лещите ти още не са готови, но защо не изненадаш Дом и Ерин, като махнеш очилата си?

— Защото не мога да виждам.

— Преувеличаваш — заявих с презрителен тон.

— Луси, почти сляп съм. Ако се опитам да направя нещо смислено без очилата си, рискувам да нараня или причиня смъртта на всеки един човек в радиус двадесет и три метра.

— Не ставай смешен. Сега — продължих аз и изпънах ризата му — поне си облечен нормално, и това е нещо.

— Благодаря на бога за което — явно изпитваше вътрешно задоволство.

— Не се увличай прекалено много — завъртях го. — Сега пъхай глава под душа и измий тази лепкава гадост.

— Тъй вярно, сър.

— После направи точно както Антон ти показа.

— Да, шефе.

— Запомни: сякаш любимата е прокарала пръсти през косата ти.

— Не съм много убеден, че бих искал да се запозная с тази любима — обади се той. — Тази нейна мания по косите звучи малко смущаващо.

— Побързай, Хенри! — изкисках се аз, докато той затваряше вратата след себе си.

Доминик и Ерин пристигнаха двадесет минути по-късно.

— Срещнах тази жена да се размотава навън — заяви Доминик и кимна към Ерин.

— Запалих си една цигара, преди да вляза — отвърна Ерин. — Не обичам да пуша в къщите на чужди хора.

— Мислех, че си ги отказала — обадих се аз.

— Така е. Добре де, бях ги отказала, но както можете да видите, не с особено голям успех.

— А какво мисли по въпроса Прекрасният Гари? — попита Доминик.

Ерин потръпна:

— Не питай. Знаете в какъв фашист се превръща, когато стане дума за пушачите. О, трябва да ги откажа.

— Да, трябва — съгласих се аз. — Макар че съм сигурна, че те обича въпреки недостатъците ти.

— Да, така е. — Тя се усмихна щастливо.

Когато Доминик и Ерин влязоха във всекидневната, налях на всички по чаша вино, сложих няколко парчета пипа в печката и настроих айпода на режим „произволни песни“.

— Как мина, след като ви оставихме днес? — живо се поинтересува Доминик. — Умирам от нетърпение да видя косата на Хенри.

— И новите му очила — добави Ерин.

— Ще има ли опашка от жени, които да се бият пред вратата ви? — ухили се Доминик.

За миг замълчах и се зачудих как да им го съобщя по-деликатно:

— Може би този проект няма да се окаже толкова лесен, колкото си мислехме.

Доминик присви очи:

— Защо? Какво се е объркало?

— Нищо конкретно не се е объркало — отвърнах аз. — Само дето на Хенри подобни неща не му идват отвътре.

— Кажи ни нещо, което не знаем.

— Мисля, че трябва да се опита да излезе от черупката си.

— Какво се опитваш да кажеш, Луси? — попита Ерин.

Въздъхнах:

— Вижте, очевидно е, че Хенри все още не е свикнал с новия си външен вид.

— Нима Антон не си свърши добре работата? — полюбопитства Доминик.

— Напротив — подчертах аз. — Макар че подозирам, че интерпретацията на Хенри относно инструкциите му не беше това, което Антон имаше предвид. Досадната подробност е, че не трябваше да докосва косата си след днешния ден.

— Ами очилата? — намеси се Ерин.

— Няма никакви очила. Нито един чифт не му отиваше.

— Нито един ли?

Поклатих глава:

— Но това не е чак толкова лоша новина. Ще носи контактни лещи.

— О! — Доминик се оживи. — Е, това би могло да се окаже плюс. Ефектът на Кларк Кент.

— Може би. — Прехапах устни. — Но не очаквайте кой знае какво тази вечер. Съвсем сериозно. Ако се надявате, че в стаята ще се появи Даниел Крейг^[1], ще останете разочаровани.

— Схванахме идеята ти — обади се Доминик. — Да не храним големи надежди. Историята на живота ми.

— Добър вечер, дами. Иска ли някоя от вас да долея чашата й?

Когато се завъртяхме, видяхме, че Хенри бе застанал на вратата, като държеше бутилка изстудено шабли. От айпода звучаха началните тонове на песента „Любовна машина“, а аз не можех да повярвам на очите си.

— Дявол да го вземе! — възкликна Доминик. Ерин закри устата си с ръка.

Хенри беше оправил косата си. Сега изглеждаше дори по-добре от следобеда, когато излезе от фризьорския салон. Освен това се беше отървал от очилата си. За първи път виждах цялата комбинация. Трябваше да си призная — изглеждаше секси.

Хенри се насочи към Доминик и сипа вино в чашата й, като се преструваше, че не забелязва, че челюстта й бе виснала до пода.

— И двете изглеждате прелестно тази вечер — ухили се той.

Аз се разкикотих.

— Хенри, изглеждаш удивително. Даниел Крейг ли? — Доминик се обърна към мен. — Та той трябва да идва при нас на уроци.

— Много мило от твоя страна, Доминик — отвърна Хенри. Знаех, че бе развълнуван от комплиментите, но успяваше да запази такова хладнокръвие, че човек би си помислил, че ги чуваше през ден.

— Съжалявам, но трябва да го огледам — заяви тя, стовари чашата си на масата и се изправи. Започна да се движи бавно около Хенри, като оглеждаше външния му вид до най-малката подробност, като криминалист, изучаващ трупа на жертвата.

— Косата, дрехите, цялата ти външност. Миличък, я се виж без очила — сграбчи брадичката му. — Зарежи тая работа с намирането на приятелка… бъди мой, скъпи!

— Доминик, изнервяш ме — обади се сухо Хенри.

— Изглеждаш фантастично, Хенри — засия Ерин. — Сигурно го осъзнаваш.

— Ще се доверя на преценката ти. Опитах се да се погледна в огледалото, но без очила е като да се опитвам да разглеждам импресионистична картина.

— Нямам търпение да започнем с уроците по флиртуване. — Доминик радостно запляска с ръце.

— Добре — засмя се той. — Но първо нека сменя музиката.

Хенри се запъти към айпода и избра песента „На лов за момичета“. Нямах представа дали знаеше, че това бе „На лов за момичета“, и ако беше вярно това, което казваше за зрението си, то тогава си беше чист късмет, че не бе избрал папката ми „Самоучител по италиански“.

— И така — започна Доминик, — първият урок трябва да бъде за падането на задръжките ти, Хенри. За това как да разгърнеш твоята вътрешна сексуалност.

— Моята кое?

— Твоята вътрешна сексуалност. — Тя го изрече така небрежно, че човек би си помислил, че четеше списък за пазаруване.

Хенри се замисли:

— Трябва да си призная, че напоследък не съм разгръщал на показ вътрешната си сексуалност.

— Хенри — прошепна тя и се излегна на канапето, — дълбоко в теб се крие едно чувствено същество, което отчаяно иска да се освободи, то е готово да бъде пуснато на воля сред жените.

Хенри повдигна вежди:

— Да бъде пуснато на воля?

Тя кимна:

— И тази вечер ще бъде посветена на това, да ти помогнем да го пуснеш на воля.

— Амиии, добре.

— Недей да изглеждаш толкова притеснен — отсече тя. — Ти си готов за това. Виждам го, чувствам го. По дяволите, надушвам го!

— Това вероятно е пицата — обади се той.

— Не, не е тя. Знаеш ли с какво бих те сравнила? Хенри, ти си като някой бушуващ вулкан, който всеки момент ще изригне.

— Какво — искаш да кажеш, че съм на няколко милиарда години и съм пълен с газове?

— Най-добре да взема да проверя пицата — намесих се аз и се втурнах към кухнята, преди Дом да успее да забележи, че се кикотех.