Джейн Костело
Нежененият ми приятел (77)

Глава 77

Двете с майка ми никога не сме били особено близки. В университета познавах момиче, което с удоволствие обсъждаше с майка си и най-малките подробности на всяко нещо — като се започнеше от предпочитанията й по отношение на контрацепцията и се стигнеше до вдлъбнати зърна. Но не и аз. С мама се придържахме към теми от рода на това дали се бях запасила с печено бонфиле и как го предпочитах.

Днес обаче открих, че рамото й беше идеално, за да си поплача на него. И какъв рев му дръпнах…

— Мисля, че е прекалено късно, мамо — ридаех аз, а тя ме прегърна.

— Никога не е прекалено късно — обнадежди ме тя.

— Но сега вече не излиза просто с някаква си жена. Той излиза с Ерин. А още по-лошото е, че тя го обича. И той смята, че тя е „секси по един ненатрапчив начин“. О, боже!

Майка ми се намръщи:

— Не казвам, че не е сложно. Знам, че си предана на Ерин. Но аз държа на мнението си. Трябва да му кажеш.

— Но, мамо, опитах се да му кажа още преди да разбера, че излиза с Ерин, но и тогава се оказа доста трудно. Сега е невъзможно.

Мама се облегна на стола си:

— Може ли да ти кажа нещо, Луси? Винаги съм смятала, че между теб и Хенри има нещо специално.

— Наистина ли? — В мен проблесна искрица надежда.

— Това, което имате, което винаги сте имали, е нещо много повече от приятелство. Дори когато бяхте на дванадесет, изглеждаше така, сякаш наистина се обичахте.

Усмихнах се вяло:

— Предполагам, че донякъде е било така.

— Никога не съм си мислила, че нещо би се случило между вас, защото смятах, че го няма привличането.

— Това беше тогава, но сега съм луда по него. С тази разлика, че сега той може да има, която си пожелае.

Мама се поколеба:

— Все това повтаряш. Но аз все си мисля, Луси, че ако му се наложи да избира…

— Какво?

— Той би избрал теб.

Когато затворих вратата и тръгнах към колата си, татко тъкмо се прибираше.

— Добре ли си, миличка? — каза той, като извади ключовете от задния си джоб.

— Здрасти, тате — измрънках аз, като бързах да се добера до колата, преди да забележи, че бях плакала.

Но нещо ме накара да спра:

— Хей, тате?

Той се обърна:

— Да, миличка?

— Кога за последно си купувал цветя на мама?

Погледна ме така, сякаш говорех на някакъв неизвестен диалект на суахили:

— Цветя ли?

Кимнах:

— Да. Дори от гаража. Или от супермаркета. Или откъдето и да било.

— Двамата с майка ти не се занимаваме с подобни неща — засмя се той, поклати глава и пъхна ключа във вратата.

— Татко — обадих се аз, преди да успее да влезе в къщата, — трябва да го сториш. Наистина трябва. Кога за последно си направил нещо наистина специално за нея?

— Винаги правя специални неща за нея. Нима не й взех дивиди? А съвсем скоро съм уредил и нещо друго, в което направо ще се влюби.

— О?

— Джакузи — гордо съобщи той.

— Джакузи ли? — не можех да повярвам на ушите си. — Къде, по дяволите, ще го сложиш?

— След като двамата с Дейв се изнесохте, имаме много място — нехайно отвърна той. — Ще бъде страхотно. Мили ще се отбие след няколко седмици, за да постави инсталацията.

Отказах се. Отворих вратата на колата и метнах дамската си чанта на седалката до шофьорската:

— Ти наистина си последният сред изчезващите романтици, нали?

Той присви очи:

— Знаеш ли какво, Луси? С всеки изминал ден започваш да звучиш все повече и повече като майка си.