Нелсън Демил
На север (1)

Благодарности

Когато през януари 1997 г. посетих отново Виетнам, пътувах с двама добри приятели. Единият беше Дан Барбиеро, с когото сме другари от деца, бивш лейтенант в Трета дивизия на морската пехота. Дан служи във Виетнам почти по едно и също време и на едно и също място с мен — в провинция Куанг Три, от ноември 1967 до декември 1968 г. Когато бяхме там, се опитвахме да се срещнем, но нямахме тази възможност.

Другият приятел, който ме придружи през 1997 г., беше Кал Клайнман. Кал е служил като санитар в Единадесета бронирана мотопехотна дивизия, също през онази паметна 1968 година. Той е мой съсед на Лонг Айланд и двамата сме израснали в съседни градове със съперничещи си гимназиални бейзболни отбори, но сега сме в един отбор.

Кал и Дан знаеха, че замислям да напиша роман, чието действие се развива в съвременен Виетнам, помогнаха ми в проучванията, водеха си ценни бележки и направиха интересни снимки. Още по-важно бе, че всяка вечер можехме да обсъждаме и осмисляме видяното и преживяното на по няколко чашки след емоционално изтощителни дни на места, които бяхме смятали, че никога повече няма да видим. Благодаря ви, приятели, и добре дошли у дома.

Отправям специална благодарност на моя съсед от Лонг Айланд Ал Дематис, оперативен директор на „Дематис Виетнам“ и президент на „Дематис Интернешънъл Груп“. Ал от много години живее и работи във Виетнам и беше така любезен да ме разведе из истинския Ханой, за което съм му задължен. Той е страхотен домакин и прекрасен неофициален посланик на добра воля във Виетнам. В крайна сметка американците като Ал Дематис, които живеят и работят в тази страна, ще сприятелят двете страни така, както политиците едва ли ще могат.

Пак в Ханой тримата с Дан и Кал имахме щастието да се запознаем с една американска жителка на този град, Мати Джиновези, и аз й благодаря за великолепния разказ за живота на една американска бизнесдама във Виетнам. Моята измислена героиня Сюзан Уебър нямаше да съществува без истинската Мати Джиновези.

Искам да благодаря на лейтенант Джон Кенеди, заместник-комисар в полицията на окръг Насау, за внимателния му прочит и предложенията му, особено във връзка с Криминалния следствен отдел на Сухопътните сили. Джон е работил със служители от КСО и сподели с мен някои наблюдения и факти. Той много ми помогна с „Аз, детективът“ и „Играта на лъва“ и знае поразително много неща за криминалистиката.

Тук е мястото да благодаря на една стара приятелка, Патриша Бърк, която има уникална професия. Патриша е вицепрезидент на литературния отдел в „Парамаунт Пикчърс“ и има заслуга за привличането на вниманието на „Парамаунт“ към моя роман „Дъщерята на генерала“, което доведе до създаването на едноименния филм. Тя е една от най-добрите редакторки във вселената, затова, когато обмислях това продължение на „Дъщерята на генерала“, предприех необичайната стъпка да я привлека в процеса на редактиране. Така и не разбрах дали е поласкана, или ядосана, но Патриша написа състоятелно и последователно резюме, което ми беше от огромна полза. Тя също препоръча „На север“ на „Парамаунт“ и в момента филмът е в процес на снимане.

Писателят винаги трябва да благодари на своя редактор и за щастие аз имам много редактори. Първо, моят редактор и издател Джейми Рааб от „Уорнър Букс“, моят редактор, приятел и председател на „Таим Уорнър Бук Груп“ Лари Кършбаум и разбира се, моята дългогодишна редакторка и съпруга Джини Демил, която все още се опитва да ме научи на частите на речта. И накрая, но не на последно място, моите помощници Даян Франсиз и Патриша Чичестър, които първи прочетоха, напечатаха, коригираха и коментираха ръкописа. Те са моите първи редакторки и ако е вярно, че никой джентълмен не е герой пред своя слуга, определено никой писател не е гений пред своите машинописки.

Вместо за пореден път да благодаря на своя агент Ник Елисън, ще благодаря на неговия блестящ екип. Първо, неговата помощничка Меган Рикман, калифорнийско момиче с нюйоркски възгледи. Освен това Аличка Пистек, която е директор на отдел „Чуждестранни права“, талантлива полиглотка, която блестящо представя романите ми в останалата част на света.

Бих Искал отново да благодаря на Мартин Боуи и Лора Фланаган от обществената библиотека в Гардън Сити и на Дан Стартър от „Проучвания за писатели“, Ню Йорк. Проучванията се превръщат в действителността, около която се гради сериозната литература.

Накрая, но всъщност на първо място, искам да благодаря на първите читатели на ръкописа. Казват, че писателят, който показва първите чернови на ръкописа си, е като човек, който раздава образци от плюнката си. Това е вярно, но човек първо трябва да види какво е изхрачил. Освен на жена ми и моите две помощнички, аз показах първите си чернови на Том Блок, мой приятел от детството, писател, пенсиониран пилот от „Ю Ес Еъруейс“ и мой съавтор в „Мейдей“, и на неговата съпруга Шарън Блок, бивша стюардеса в „Ю Ес Еъруейс“ и отлична читателка.

Освен това дадох ръкописа на Ролф Дзетърстън, вицепрезидент на „Уорнф Букс“, който има репутацията на суров, честен и изчерпателен — мечтата или кошмара на писателя. Благодаря на Ролф за внимателния му прочит и чудесните предложения.

Идеята за този роман се роди от връзките ми с Американските ветерани от Виетнам. АВВ има програма, наречена „Инициатива на ветераните“, чиято цел е да помага на виетнамските власти за откриването на техни изчезнали войници. АВВ много ми помогна, като привлече вниманието ми към програмата. Особено искам да благодаря на Марк Липсън, художествен редактор и журналист във „Ви Ви Ей Ветеран“, за това, че подробно ме информира за тази програма.

Що се отнася до самата „Инициатива на ветераните“, ако някой от читателите ми има някакви сведения за съдбата на бивш вражески войн във Виетнам — писма, лични документи, карти или нещо подобно с написано име — моля, пратете ги на Американските ветерани от Виетнам. Прибавете кратко описание кога, къде и как сте се сдобили с тези документи и посочете съдбата на виетнамския войник! АВВ ще предаде информацията в Ханой, за да помогне за откриването на триста хиляди изчезнали бойци. Това на свой ред ще насърчи Виетнам да продължи да ни помага в диренето на останките на нашите две хиляди изчезнали в сражение.

През май 1968 г. в долината А Шау аз наистина открих писмо в дрехите на убит северновиетнамски войник и преди няколко години го предадох на АВВ, за да го пратят в Ханой. Надявам се, че някое виетнамско семейство е научило съдбата на изчезнал син, съпруг или брат.

Няколко души направиха щедри дарения на благотворителни организации в замяна на използването на имената им за герои в този роман. Това са: Рита Чанг (дарителка на Бойс енд Гърлс Клъб ъв Ийст Норуич — Ойстър Бей), Джон Игън Джуниър (Грейт Саут Бей ИМСА), Ърл И. Елис (Тайлс Сентър фор Пърформинг Артс), Марк Гудман (Дайъбитис Рисърч Инститют Фаундейшън), Лайза Клоуз (С. У. Поуст Университет на Лонг Айланд), Виктор Орт (Бойс енд Гърлс Клъб ъв Ийст Норуич — Ойстър Бей) и Джанис Стантън (Мъскюлър Дистрофи Асосиейшън). Надявам се тези хора да харесат своите литературни двойници и да продължат благородното си дело за достойни каузи.