Джилиан Хофман
Невръстни красавици (93)

91

— Как се чувстваш тук, Пастире?

Зо Диас стоеше надвесен над болничното му легло в тъмносив костюм с черна копринена вратовръзка, стискащ букет цветя в грамадните си ръце. Гледката беше направо сюрреалистична и за момент Боби си помисли, че е мъртъв. Щеше му се да отговори с хаплива закачка, но говоренето беше прекалено болезнено въпреки всички лекарства, с които беше натъпкан. Току-що го бяха преместили от интензивното отделение по изгаряния, където през цялата нощ беше на включен вентилатор. Можеше само да кима.

— Сигурно се кефиш, Лу Ан — разсмя се Зо. — Той не може да говори. Не е ли това сбъднатата мечта на всяка жена?

Лу Ан пое цветята и отиде да ги натопи в допълнителното пластмасово шише, което сестрите бяха оставили върху нощното шкафче. Стаята беше пълна с кошници цветя, букети и балони, на повечето от които Зо вече беше успял да се подпише.

— Смятах, че това е мъжка фантазия, Зо — отвърна Лу Ан със слаба, уморена усмивка. — Ние искаме мъжете ни да говорят повече. Да ни казват за какво си мислят. Явно не гледаш Опра.

— Хммм… значи, ако дрънкам повече, това ще направи Камила щастлива? Аз пък си мислех, че е искрена, когато ми казва да млъкна. — Той придърпа един стол до леглото и лицето му стана сериозно. — Ти си един кучи син с голям късмет, така да знаеш. Трябваше да си мъртъв, приятелю.

Лу Ан се пресегна и стисна ръката на Боби. Той отвърна на стискането.

— Ако беше останал там една минута повече, нямаше да го бъде — произнесе тя с отпаднал глас.

— След колко време ще можеш да ходиш на джогинг?

— Лекарят каза, че дробовете му са много зле — обясни Лу Ан. — Погълнал е и голямо количество въглероден монооксид. Няма да има маратони известно време, това е сигурно.

— Като говорим, че трябваше да си мъртъв, а не си, същото важи и за девойчето, което спаси. Мисля, че утре я изписват от „Джо Димаджо“. — Това беше детската болница на община Броуард, в която Лейни беше откарана с медицински хеликоптер заради острото отравяне с вдишания дим. — Вчера накарах Лари и Сиро да идат и да разговарят с нея. Възстановяването й от преживяното ще отнеме години. Когато имаш желание за това, тя би искала да те види отново.

Боби кимна.

— Може би искаш да знаеш, че лудата й майка ти изказва благодарност. Само не бързай да се радваш. Преди да си й казал „няма защо“, току-виж подала иск за загуба на издръжка, понеже съпругът й педофил отива в щатския затвор за следващите две десетилетия. В петък Тод Ламана ще се признае за виновен по обвиненията, които не включват сексуалния тормоз над двете му доведени дъщери.

— Копеле — обади се Лу Ан.

Боби кимна.

— Фелдинг? — попита той с устни.

Зо направи пауза.

— Извадихме две тела от пепелищата. Зъбният статус на Фелдинг съответства на намерения в подземието. Другите останки са били открити в някогашната трапезария или дневна, както ни каза пожарният инспектор. Те са на жена. Съдебният лекар твърди, че причината за смъртта не е вдишаният дим, а изстреляни в главата й едри сачми. Открихме разтопените останки от сачми на „Уинчестър“, дванайсети калибър под тялото й.

— Коя? — произнесе без звук Боби.

Зо не отговори.

— Коя е тя? — повтори въпроса Боби.

— Още не знаем — каза накрая Зо.

— Кейти? — успя да прошепне Боби.

— Дайте ми зъбния й статус — произнесе тихо Зо.

Лу Ан сподави риданието си и затвори очи.

— Ще накарам нейния ортодонт да го изпрати на съдебния лекар — кимна тя. — Ще го направя.

Стаята се изпълни с мъчително мълчание за дълго време.

— Какво друго? — попита Боби с устни.

— Какво друго? Ами докато вие подремвахте през последните няколко дни, останалите работехме. Ти се оказа прав. Къщата в Шугърланд е била собственост на бабата на Фелдинг, Милдред Болджър. Починала е преди двайсет години при фермерски инцидент. Къщата е била наследена от майка му, Лорета Фелдинг, която е живяла там, преди да откачи и да почине в старчески дом през 2003 година. След нейната смърт е останала в наследство на Фелдинг, единствения й син. Според местните, къщата е използвана за последно като пансион със стаи и закуска през 1990 година — преди почти деветнайсет години. Но се носят слухове, че последните седем години, преди мама Фелдинг да иде в старческия дом, всъщност там не е стъпвал човешки крак. Никаква жива душа. Звучи малко зловещо… Някои неща, които Фелдинг е споделял за живота си, се оказаха верни. Говорихме с бившата му съпруга в Ел Ей. Съществува. Глупостите за дъщеря му са измислица. Не са имали деца. Съпругата му е знаела за къщата в Бел Глейд. Тя каза, че преди години лудата майка на Фелдинг е говорела за възстановяване на пансиона, където да си устройват партита със загадки на убийства. Още тогава е смятала старата дама за луда — след като веднъж посетила Бел Глейд, както и повечето гости, не е пожелала да повтори. После тя и психопатът се развели и повече не е ставало дума за къщата. Всъщност повече не са разговаряли за нищо, тъй като за нейно щастие той изчезнал от живота и от погледа й. Животът на Фелдинг в резюме: луда, властна майка. Саможивец. Запознал се със съпругата си в заведението „Френдлис“ във Фресно, в което тя работела. Изкарал някакво измислено журналистическо училище в Ел Ей. Няколко години се мъчил да пробие на запад — в Ел Ей и Сан Франциско — като се местел от една телевизия в друга, където основно е носел кафета на операторите. Имал е няколко собствени предавания, но нито едно не се задържало. Преди две години се преместил тук, в Маями. Установихме серия от изчезвания на тийнейджърки в Сан Франциско и околностите, които приличат много на нашите, по времето, когато е бил репортер за Си Би Ес 5. Всъщност се оказа, че е интервюирал майките на две от изчезналите момичета, точно както интервюира Деби Емерсън и Глория Лето. В момента вземаме записите, докато разговарям с теб.

— Това е извратено — вметна Лу Ан и стисна по-силно ръката на Боби.

— Пълна перверзия, права си. Да изпитва удоволствие да пита майките на хлапета, които е затрил, как се чувстват. Той е психопат — бил е психопат — доколкото познавам такива. Както и нарцисист. Но точно то може да се окаже от полза за нас. Не се е опитал да се свърже с теб в началото, когато Кейти изчезна. Нейното изчезване беше във всички местни заглавия, дори в националните, ако вземеш и актуализираната статия в „Пийпъл“. Фелдинг определено е можел да експлоатира това, както за да направи удар в кариерата, така и за да задоволи болната си фантазия, но не го е направил. Тъй че ако тялото, което намерихме в трапезарията, не е на Кейти… — Зо вдигна рамене, преди да продължи: — Може би изобщо не я е отвличал. Пуснали сме кучета, които издирват трупове, в имота в Шугърланд. Дотук нищо, и според мен това също е добре.

— Но какво ще кажеш за Рей Кун? Снимката, която ми изпрати? — попита Лу Ан.

— Е, точно това е интересно, защото сравнихме куршума четирийсет и четвърти калибър, който намерихме в главата на Рей, с магнума, използван при нахлуване в жилище в Лейк Уърт от миналата седмица. Заподозреният по това, Трино Калдерон, го предаде вчера на следователите от отдел „Кражби“ в Палм Бийч. Срещата в парка на Бел Глейд през ноември е била за покупка на наркотик. Рей се опитал да го измами с трийсет грама хероин, но номерът не е минал пред Калдерон. Калдерон твърди, че нито е виждал, нито е чувал за Фелдинг. Изглежда, Фелдинг е научил новината за убийството на Рей от „Палм Бийч Поуст“, помислил е за теб, Боби, и е решил да ви побърка с Лу Ан. По някаква причина, която няма да узнаем, Марк Фелдинг е бил обсебен от теб. Може би, както каза профайлърът, те е чувствал като предизвикателство. Но доколкото ние можем да кажем, фактът, че Рей е бил очистен в Бел Глейд, си е чисто съвпадение. Някои хаймани от „Мафия Бойз“ от обкръжението на Рей движат около пандиза в Глейдс. Сигурно е спял при тях и им е пробутвал дрогата си като на свои хора.

— А Кейти? — запита Лу Ан с горчивина. — Ако Рей се е върнал в града и е живял при приятели в Бел Глейд, какво се е случило с нея?

Зо сви рамене.

— Нямам отговор за теб, Лу. Ще ми се да имах.

Отново настъпи мъчително мълчание.

— А какво ще кажеш за сексуалния насилник, когото смяташе за Пикасо? — попита накрая Лу Ан.

— Ролър? Да, бях се хванал — отвърна Зо през смях. — Идеалната биография за тази история, включително младата жертва и работата му в магазин за художнически материали. Но съвпаденията са си съвпадения, а Ролър просто е бройкал агента под прикритие в тесните дрешки, защото я е намирал за секси. Никога не е наричал себе си Капитана, нито нея Джаниз, нито е споменавал за тяхно чатене онлайн. Какво е щял да направи с Натали, щом я вкара в колата си, можем само да гадаем — възможно е да си е мислел, че му е паднала лесна бройка, или, като имаме предвид миналото му, може да е било нещо по-зловещо. Но според нас Ролър просто е бил на неподходящото място, вършейки неподходящото нещо, и е избягал от нас в неподходящия момент. Според информацията, която Сиро е получил, човекът е продавал дрога, за да се издържа. Може да е имал мостри в колата и да е знаел, че ако бъде спрян, се връща обратно в затвора за нарушаване условията на предсрочното освобождаване. Ето защо е бягал. Не открихме нищо друго, което да го свързва с Фелдинг, или да подкрепя теорията, че той е бил Капитана. Фелдинг е бил Пикасо. Фелдинг е бил Капитана. Фелдинг е бил ЕлКапитан. Фелдинг е бил Зак Кюзано.

— А възможно ли е да са работили заедно? — попита Лу Ан.

Зо се разсмя.

— Трябвало е да станеш ченге, Лу. Сигурно ти си подшушвала на Боби как да разплита случаите през всичките години, а той само е обирал лаврите. Чуй ме, ако Ролър и Фелдинг са работили заедно, то това е тайна, която двамата просто отнесоха в гробовете си. Лейни Емерсън казва, че според нея е имало само един похитител, но тя не е могла да види кой е, тъй че го приемаме, независимо доколко е така. А сега трябва да тръгвам. Камила ме чака, за да ме подложи на кръстосан разпит относно днешното ми посещение при вас, а устата вече ме боли от говорене.

Боби кимна.

— Благодаря ти — изхриптя той.

— Ако обичаш, не говори, защото боли. Няма защо. — Зо се надигна. — Тръгвам, преди да е станало като в сапунка на „Холмарк“ и всички да се разплачем. А, и още нещо. Весо има да ми дава пари за цветята от групата, но се кани да се връща в Пенсакола. Твоята работа още си е твоя, когато и да се върнеш. Даже на Фокс му се размекна сърцето — сигурен съм, че е благодарение на потока от телефонни обаждания на тема „спасете задника на Боби Дийс от принудително пенсиониране“, които валят в кабинета му. Аз лично се обадих два пъти — добави той с намигване, целувайки Лу Ан, преди да се отправи към вратата. — И тъй, Пастире, щом лекарите тук ти кажат, че вече не си пълен с горещ въздух, те чакаме да се върнеш при нас.