Джилиан Хофман
Невръстни красавици (62)

60

— Тук действа цяла верига от перверзници — изтъкна Сиро пред Боби при излизането му от колата. — Лари разпита един от тях, холандски бизнесмен, който изведнъж заяви, че не говорел английски, въпреки че го чухме да използва какви ли не пиперливи жаргонни думи, докато се е записвал на видеото. Ама че щурм беше… — Сиро показа ръцете си на Боби. — Мамка му, още треперят.

Навсякъде сновяха униформени от Шерифското управление на Палм Бийч и Полицейското управление на Лейк Уърт. Имаше поне дузина бронирани коли на паркинга, огрян от сини и червени сигнални светлини.

— Къде го намерихте? — запита Боби, когато двамата влязоха вътре и тръгнаха през лабиринта от извисяващи се кашони.

Дори при цялото включено осветление човек можеше да изперка от върколаците, вампирите, гостенките с косата и старите дядоколедовци, изникващи зад всеки ъгъл.

— Ей тук, отзад. Тръгнахме по светлината под вратата, която мислехме, че води към задни офиси. Оказаха се стаи за сексигри. Открихме Ламана зад врата номер едно, както го е майка родила, с камшик в ръката. Тъкмо се канеше да си прави номерата с една петнайсетгодишна хлапачка. Обърни внимание, не изглеждаше на петнайсет. Лорелай Биалис. Първо ни каза, че е на осемнайсет, но когато двете двойки имена, които ни пробута, се оказаха измислени, накрая си каза името. Работи в шибаните компаньонски услуги „Нежна любов“.

Те влязоха в преходния офис.

— Тук е трябвало да стои биячът на „Нежна любов“ — продължи Сиро, — обаче той отишъл до тоалетната, която е чак в дъното, откъдето дойдохме. Затова не ни е засякъл на видеокамерата.

— А останалите? — попита Боби.

— Открихме четири момичета и трима педофили в трите стаи — каза той, посочвайки към трите отворени врати в коридора. — Единият мъж беше с две момичета. Всички момичета са под осемнайсет години. Извратеняците са на възраст между трийсет и няколко и годините на дядо ми — един банков директор е на шейсет и кусур. Не сме потвърдили имената и точната възраст на две от момичетата — не искат да говорят. Засега. Едно от момичетата е някоя си Тереза Карбона — петнайсетгодишна безпризорна от Далас. Била е зарибена чрез приятеля си — трийсет и осем годишен техник от Уако. Това е мрежа за малолетни проститутки, Боби. Обаждаш се, поръчваш каквото искаш и ти го доставят след полунощ в петък и събота. Всички задни офиси са обзаведени според шибаните им лични фантазии: вериги и камшици, видеоустройства и телевизори, училищни чинове и черни дъски. А момичетата, доколкото успяхме да разберем, са съгласни.

Боби спря да върви и го изгледа остро.

— Няма хлапе, което да е съгласно на подобни мръсотии на петнайсет години, независимо колко е обръгнало. Избери друга дума.

— Съжалявам. Те са проститутки, Боби. Исках да кажа, че нито една от тях не е била дрогирана или принуждавана тук, или нещо подобно. Те се явяват за работа в компаньонския бизнес и ванът на компанията ги докарва тук. Клиентите паркират далеч от сградата и един от друг и се пазят от камерите. Дейността върви от известно време — месеци, а може и от години. Първо ги претърсват и чак тогава ги пускат вътре. Не бих се изненадал, ако ФБР вече ги разработва.

— Лю Уилсън, шефът на бюрото в Маями, идва насам — съобщи Боби, като погледна към едната от стаите. — Каза, че е изпратил свои хора тук, които ще работят с теб и Лари. Сигурно ще пристигне до един час. Може би е най-добре да го поемат федералните. Ако мръсниците са под тяхна юрисдикция, ще им издействат повече години затвор.

Той зърна три момичета, седнали на оръфана синя кушетка в слабо осветената стая. Двете си шепнеха притеснено, а третата седеше самичка в края, обвила лактите си с ръце, сякаш умираше от студ. Беше облечена като мажоретка в къса поличка, тесен потник и бели кожени ботушки на високи токове и цялата й дълга руса коса беше сплетена на плитчици. Свежите й страни бяха зацапани със струйки черен туш. За части от секундата Боби изпита болезненото усещане, че вижда призрак.

— Думата „заставена“, Сиро — уточни меко Боби, сваляйки якето си, — е въпрос на интерпретация.

Влезе в стаята и подаде якето си на блондинката.

— Облечи това — каза й той, когато тя вдигна поглед. — Всичко ще бъде наред.

И пак излезе навън.

— Според печатите в паспорта Летящият холандец е бил в Маями шест пъти през изминалата година — отбеляза Сиро, озъртайки се смутено, когато Боби се върна в коридора.

Вече беше късно да сваля якето си, тъй че го закопча.

— Ами Ламана?

— Той също, изглежда, е чест клиент — отвърна Сиро, тръгвайки обратно по коридора. — Твърди, че е бил тук вечерта, когато Лейни е изчезнала. След като оставил приятелчетата си в кръчмата „Страничен джоб“, пристигнал тук. Момичето Лорелай — известна още като Лори — го потвърди. Това беше онази, блондинката. Малко се объркваше с датите, но те са използвали стаята с видеото онази нощ и предполагам, че има записани дата и час. Записът е в офиса на „Нежна любов“, който е в Палм Бийч и е обграден от служители на ШУПБ^[1]. Това е като снимането в Дисниленд: щракването е безплатно, но снимките струват пари. В този случай чукането е по петстотин, а записите са двойно по-скъпи. Тод обаче още не си е платил сумата.

Сиро се спря пред друга офис врата. Тази беше затворена. На червената пластмасова табела по средата й пишеше „ШЕФЪТ“.

Боби я натисна с ръка, докато Сиро посягаше да я отвори.

— Знаеш ли, че тази самоинициативна акция на двама ви е била глупост, Сиро?

Сиро не отговори.

— Има защо да трепериш. Не позволявай на добрия изход да замъглява преценката ти. И, за бога, никога недей да слушаш Лари. Това е била първата ти грешка.

Сиро кимна с усмивка и отвори вратата към заден офис, където потният разсополен Тод Ламана седеше закопчан с белезници. Той вдигна поглед при влизането на Боби и започна да се дере.

— Казах ти, че не съм го направил, Дийс! Казах ти, че Лейни не съм я отвлякъл аз! — Той погледна към Сиро. — Казахте му, нали? Казахте ли му, че имам алиби?

— Вече знаем къде си бил онази нощ, Тод. Но продължаваме да имаме проблем с това къде си бил от пет до осем часа вечерта.

— Мили боже… вие сте… — Гласът му заглъхна. — Не знам. Хапнах нещо, после имах среща с Джулс в онзи бар, за който ви казах. Просто не исках да се прибирам вкъщи, защото Деби нямаше да ме пусне да изляза отново. А вече бях предплатил половината сума.

— Лейни замесена ли е в това, Тод? — попита Боби, облягайки се на бюрото.

— Не, не, не… — Тод заклати глава разпалено. — Кълна се в Господ. Ще се подложа на детектор на лъжата, ще изпия серум на истината, ако трябва, каквото и да е. Всичко. Защото не съм го направил аз!

Боби погледна към отсрещната страна на коридора, където криминалисти фотографираха „видеозалата“.

— Ти си прасе, Тод, знаеш ли това?

— Станала е грешка! Тя ми каза, че е на осемнайсет! Откъде можех да знам, по дяволите?

Боби поклати глава.

— И в това ли ще се закълнеш? Голяма работа си. Е, как очакваш да повярвам и на една твоя дума?

— Има го на запис, човече — извика Тод. — Имам алиби на запис! Просто го погледнете. „Нежна любов“ — Рики, собственикът, ще потвърди, че съм бил тук. Не съм отвличал Лейни и вие го знаете много добре!

В този момент по коридора мина блондинката в якето на Боби заедно с двете й приятелки, ескортирани от униформени от ШУПБ. Главата й беше ниско наведена, но Боби все пак успя да види черните петна по бледите й страни. Тя не вдигна поглед.

— Ти си прасе, Тод — повтори той на излизане. — В момента единственото, което ме успокоява, задето се налага да седна и да изгледам каквото и да било от този запис, е, че то ще прати тлъстия ти извратен задник зад решетките за няколко десетилетия.