Джилиан Хофман
Невръстни красавици (63)

61

Срамота. Истинска шибана срамота, каза си мъжът. Плевиш ги, ториш ги, поливаш ги, даваш им любов и накрая получаваш само едно бодливо стъбло, което даже и не става за гледане.

Кейти беше неговата награда и радост, както обичаше да казва. Тя беше една от най-първите. Беше й посветил толкова много време и търпение да я култивира. И когато моментът настъпи, както се случваше и с останалите, не намираше сили да нарисува портрета й. Все не беше подготвен. В нея имаше нещо толкова интригуващо. Не беше като другите. В началото приличаше повече на… неговата Лейни.

Но Кейти го разочароваше повече от всички останали. Не беше като да не е допускал, че тя ще направи опит да избяга един ден, тъй като определено не бе толкова наивен. Работата беше… в нейната неблагодарност. Тя знаеше, че му е слабост. Съзнаваше, че другите не разполагаха с нещата, които имаше тя. Успяваше да го манипулира, за да й даде привилегии, като например да има малко компания, когато той отсъстваше по работа. Или да й дава специална храна. Или я оставяше да слуша проповедите заедно с него. С това хубаво лице и дълга красива коса…

Усети, че се възбужда, и изтри сълзите на гняв от очите си, преди да са потекли.

Чисти ли са помислите и постъпките ви?

Не, отче. Нито мислите ми, нито делата ми са чисти. Всъщност бях много лоша.

Задъвка края на четката за рисуване, докато пластмасата разрани езика му. Макар че вече настъпи моментът да завърши портрета й, не се чувстваше щастлив. И точно това го изваждаше от равновесие. Както би се изразил някой психоаналитик, тъкмо това беше в основата на невероятния му гняв в момента. Кейти го принуждаваше да го нарисува. Тя го принуждаваше да вземе четката, при което удоволствието му вече се губеше. Беше му ограбила тази радост, превръщайки я в тъжна изнурителна работа.

Той смеси палитрата, оставена върху тазсутрешното заглавие на „Маями Хералд“.

„РАЗБИТА МРЕЖА ЗА ДЕТСКА ПРОСТИТУЦИЯ В МАЯМИ, АРЕСТУВАТ БАЩАТА НА ИЗЧЕЗНАЛАТА НЕПЪЛНОЛЕТНА ОТ КОРАЛ СПРИНГС“

Той смеси само зрънце абаносовочерно с пепеляво сивото. Една капка от четката за рисуване „Филбърт“ падна върху лицето на специален агент-инспектор Робърт Дийс от Правозащитната агенция на Флорида (ПАФ). Не се ли имаше за прекалено умен? Да узурпира заглавията — не, да изопачава заглавията — за пореден път? Дори арестуваният тъпанар — бащата, няма снимка на първа страница, а е бил избутан на трета страница.

Той взе четката и размаза капката по цялото лъжливо лице на специалния агент-инспектор. Ще покаже на „Хералд“ и „Сентинел“, както и на Ем Ес Ен Би Си кой трябва да бъде в заглавията и този път. Защото точно той беше вкарал местния „герой сред нас“ в тази игра на славата просто за малко спорт и точно той можеше да го изрита оттам. Да го изрита от шибаната му позиция в момента. Защото истината бе, че Боби Дийс твърде много надценяваше възможностите на красивата си „специалноагентска“ глава. И целият шибан свят скоро щеше да го разбере. За секунда почти му дожаля за него, за болката, която щеше да изживее, но чувството бързо премина. Усмихна се вътрешно и поднесе четката към опънатото грундирано платно. Богатият мирис на маслена боя беше опияняващ, а усещането на гладката дръжка на натежалата от боя четка между пръстите бе пречистващо.

— Сега стой мирно — каза той напевно на грозното, бодливо разочарование, седящо пред него.

Тя най-сетне беше престанала да дърпа веригите, а главата й бе вдигната перфектно наляво. Светлината беше идеална.

— Точно така — гукаше й той. — Хайде сега отвори ужасната си малка уста и ми покажи как пищиш…