Джилиан Хофман
Невръстни красавици (57)

55

Анджелина Джоли тръсна разкошната си тъмна коса.

— Продавахте ли големи автомати на лоши хора? — попита тя задъхано терориста.

Дори на малкото дивиди сочните й червени устни изглеждаха неестествено големи.

Лари Вастайн се прозя и се пресегна към кафето, което си беше течна помия. Жена му беше приготвила иначе нормалното лошо кафе два пъти по-силно именно за моменти като този. В такива моменти даже Анджелина Джоли — пременена в трико от черна кожа, с камшик в ръката и яхнала терориста — не можеше да прогони съня му, стига само да притвореше клепачи. Лари отдавна беше изживял годините си като нощна птица. В повечето нощи смяташе, че е извадил късмет, ако успее да изкара цялото „Късно вечерно шоу“, без да заспи. От много време не беше извършвал нощни наблюдения на обекти — всъщност от времето в отдел „Наркотици“, където с напредването на нощта се случваха всякакви интересни неща и нямаше шанс да усети умора. Но да преценява с поглед жителите на краен квартал в три през нощта беше най-зле. Във Флорида баровете и клубовете затваряха в два часа, тъй че за гуляйджиите беше твърде късно да са навън, а на останалите им беше още рано да влизат някъде. Да бе засякъл три коли да минат по тихата трилентова улица през последния един час, пак щяха да са много. Дори помията на Полин не успяваше да го разсъни. Предстоеше най-досадното време. Лари се пресегна за енергийната напитка „Монстър“ от хладилната чанта на пода до мястото на шофьора. Щом синът му, който беше в гимназията, я пиеше като вода, значи Лари щеше да будува сигурно до Коледа.

Едва беше отворил бутилката и отпил глътка, изправяйки се на седалката, когато го зърна — проблясване на светлина за части от секундата на трийсетина метра в далечината, идващо от набелязаната къща. По-скоро беше като отражение на проблясък от улично осветление при отварянето на страничната стъклена врата на въпросната къща, даде си сметка той. Ако Лари не бе погледнал натам точно в този момент, щеше да го пропусне. И нямаше да види неясната фигура, облечена в черен суитчър с качулка и тъмни джинси, която се измъкна откъм оградената с фикуси страна на къщата, премина в задния двор на съседната къща близнак и се изгуби от погледа.

Лари изтри съня и изненадата от отворената си уста и запали мотора. Без да включва светлини, подкара колата към пресечката със 115-а улица. Изключи двигателя, наблюдавайки как Тод Ламана се появи от мрака и се качи в кола, спряна на паркинга на двуетажен жилищен комплекс. Той запали мотора и се измъкна на улицата на заден ход. Лари се приведе, когато колата премина покрай него. После включи радиостанцията.

— Хич не си търси компания — изръмжа гърленият глас на Сиро. — Едва сега успяхме да приспим бебето.

— Той е в движение.

— Какво?

— Ламана. Облечен е в черно, кара черна акура. Насочва се на север от Корал Ридж към Соуграс.

— Черна акура? Откъде я е взел, по дяволите?

— Или я е взел назаем, или я е откраднал. В момента това няма значение. Не искам да го изпусна. Ти си момче от Паркланд, което означава, че не си далеч оттук. Вдигни си задника и се обличай. Трябва да разберем накъде се е забързал тоя кучи син в три сутринта.