Джилиан Хофман
Невръстни красавици (66)

64

Преди няколко седмици Марк Фелдинг беше никой. Сега вече можеше да си го признае. Като удавник за сламка се бе държал за кариерата, която му се изплъзваше от години — местейки се от един телевизионен канал на друг, просейки ефирно време с посредствени материали в очакване следващия петък да му връчат заповед за уволнение. А в социално отношение… просто беше установил, че точно както в Ел Ей, в повърхностния Маями никой не искаше да излиза с човек, който не си беше изградил име. Защо да си губят времето с някой вече залязъл, вместо да имат най-новия и най-добрия? Мацетата в Южна Флорида бяха секси, модерни и млади, но искаха да бъдат цветето на ревера на някой, който или им подхожда по външност, или ако не, може да им купи всичко, което пожелаят, като компенсация. Марк имаше доста хубава външност, не ще и дума, но боята за коса не изглаждаше бръчките и няколкото часа фитнес седмично не извайваше коремни плочки от паласките. Каквото и да опитваше, времето си вършеше работата и макар остаряването да беше по-лесно за мъжа, отколкото за жената, това все пак беше Южна Флорида и всичко по-малко от перфектно беше дефектно. Колкото до компенсирането с чар и добре зареден портфейл при заплатата на Майк, той се чувстваше късметлия, ако успее да заведе на ресторант себе си, камо ли да води на вечеря с вино някоя домогваща се манекенка, че да задоволи и капризите й.

Но каква разлика правеха само три седмици.

Днес, докато чакаше на опашка в „Уолгрийнс“ да си купи паста за зъби, някакъв човек го заговори думите: „Хей! Не бяхте ли вие онзи от, от… да, от новините!“. Масовият гражданин вече го разпознаваше. Усещането беше приятно. Няма да мине много време и младите, сексапилни и модерни кандидатки за супермодели ще зарежат богатите татенца и ще започнат да се обръщат по него. При темповете, с които трупаше национална публичност, не след дълго щеше да бъде телевизионен водещ през уикенда.

Разбира се, той дължеше този неотдавнашен успех другиму. Марк чукна с пръсти жълтия плик, който лежеше върху масата в трапезарията. На мястото на адреса беше залепена тънка изрезка от вестник с неговото име. Неговият договор с дявола.

Решения, решения.

Марк изтри потта от горната си устна с опакото на ръката и отпи още няколко глътки от скоча „Краун Роял“. После вдигна мобилния телефон. Въпреки че поради наскоро създалите се обтегнати отношения помежду им не очакваше специален агент Робърт Дийс да отговори на обаждането.

Оказа се прав.

— Агент Дийс — изрече Марк след тона на гласовата поща, стремейки се да звучи спокойно, — обажда се Марк Фелдинг от Канал Шест. Знам, че е късно и знам, че напоследък имахме… недоразумения, но е време да сключим мир, защото получих нов пакет тук. Тук, имам предвид в моя дом. Преди малко се върнах от студиото и го открих под вратата си. Обаждам ви се, защото… знаете защо — вие водите това шоу. А пък и мисля, че е доста неприятно, дето този тип знае адреса ми. Обадете ми се веднага щом получите това съобщение.

Тъмният апартамент тънеше в тишина. Единственият звук идваше от кухненския часовник, през една стая от тази, който отброяваше секундите високо, като при телевизионна игра. Марк довърши скоча, наля си още и зачака позвъняването на телефона.