Джилиан Хофман
Невръстни красавици (75)

73

Мъжът седеше и си тананикаше в колата, спряла встрани от пътя, където движението беше временно преустановено, докато край тях профучаваха една след друга полицейски коли със запалени светлини и виещи сирени. Той знаеше точно накъде са се насочили с тази скорост — ако останеше там достатъчно дълго, можеше да помаха на Суперагента, който щеше да прехвърчи покрай него. Но той може би ще е прекалено зает, за да отвърне на поздрава. Можеше да си представи с каква суперагентска скорост беше пришпорил колата, за да се върне час по-скоро у дома. Боже, колко ли обяснения има да дава, щом пристъпи прага!

Нещо му подсказваше, че „героят сред нас“ все още не е осведомил женичката си за последното и много съществено развитие по случая с изчезналата им дъщеря. Както и за факта, че нейният приятел, долнопробното хулиганче, вече официално беше извън играта. Брей, какво облекчение!

Само дето не беше убеден, че женицата ще го приеме по този начин. Не и след като нейният герой й разкаже точно какво е преживял днес, докато е изпълнявал дълга си, с всичките нагледни живописни подробности. Не и когато се изтърве за поразителната, несъмнена прилика между красивата им изчезнала дъщеричка и последния най-голям шедьовър на Пикасо.

Но случайни съвпадения не съществуват, нали? И великият детектив го знае по-добре от всеки. Съвсем скоро и жена му ще го разбере. Не, няма случайни неща.

„СУПЕРСПЕЦИАЛЕН АГЕНТ РОБЪРТ С. ДИЙС

Нашият герой Пастира

… Получил прякора «Пастира» от колегите си от полицейските служби, специален агент-инспектор Дийс е разследвал над двеста случая на изчезнали и отвлечени деца в цялата страна от започването на кариерата си в отдел «Престъпления срещу деца» на ПАФ преди почти десетилетие. От всички случаи само пет остават неразкрити (вижте карето). Макар не всеки случай да приключва щастливо, Дийс с упорито постоянство «връща в дома им всички деца, които нямат никакъв друг шанс да бъдат намерени», разказа Марлън Трует, заместник-директор на ФБР, пред списание Пийпъл. «Живи или мъртви, той ги връща в дома им, при техните родители, което е голяма утеха. Хората искат приключване на случаите. Имат необходимост от това. И Боби Дийс не спира да работи. Той е като пастир, който се грижи за всеки липсващ от стадото. И няма да спре търсенето. Така разбира работата си.» Получил престижната годишна награда «За заслуги по откриване на изчезнали и експлоатирани деца», както и «Полицейски служител на годината във Флорида», Дийс споделя, че лицата на онези, които все още не е върнал по домовете им, го преследват всеки ден от живота му: Представям си как бих се чувствал, ако това беше моето дете.“

Мъжът нави изтърканото, намачкано списание на руло и го метна на седалката до себе си. За по-малко от година след написването на тази възхваляваща статия, преди още хубавите малки награди да натрупат прах, дъщерята на Суперагента изчезна през една тъмна нощ. Жалко.

Мъжът се усмихна.

Добрият пастир полага душата си за овците; а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръска овците.

Йоан 10:11-18. Направо от евангелието…

Истинският урок, който трябва да бъде научен? Точно както красноречиво се изразява списание „Пийпъл“, не всяка история има щастлив край. Всъщност точно както е и в Библията, повечето истории завършват трагично. Добрият пастир или умира, или побягва при вида на вълка. И в единия, и в другия случай бедните овце са обречени.

Затова, макар да бе сигурен, че господин и госпожа Дийс искат да забравят тази паметна годишнина, така ясно съзнаваше колко е редно да им помогне да я отбележат. Искаше му се тази вечер да бъде мушица на стената в хубавата им малка къщичка. За да може да чуе виковете им. Да се наслади на мъката им. Той затвори очи и за секунда си представи как ще изглежда устата на женицата — отворена, чувствена, изкривена от болка във вечна грозна гримаса. Представи си усещането за четката в ръцете си — натежала от боята, чийто замайващ мирис се носи като парфюм през тайния му лабиринт…

Ръката му се стрелна към скута.

Чисти ли са помислите и постъпките ви?

Изтри влагата от челото си с треперещи пръсти. Усети капките пот, те се стичаха по тила му и влизаха под ризата, която залепна за кожата му. Предстояха му толкова много забавни моменти.

Вълкът беше на път. Историята вървеше към своя край.

Сетне пусна радиото и зачака началото на новините.