Джилиан Хофман
Невръстни красавици (21)

19

В Регионалния оперативен център на ПАФ в Маями — триетажен, пренаселен лабиринт от клетки на различни оперативни служби, секретарски отделения, преградени кабинети-кутийки и заседателни зали — обикновено кипеше дейност. Там работеха над петдесет специални агенти плюс анализатори, юристи и помощен персонал и постоянно се чуваха разговори на висок глас, звън на мобилни телефони, а някъде в сградата се провеждаше съвещание.

В неделя в осем часа вечерта Центърът беше празен.

Боби вдигна глава от купчината бумаги върху бюрото си, която, изглежда, никога не намаляваше, и погледна през отворената врата на кабинета към обезлюдената клетка на оперативния отряд. Десет метални бюра, всяко едно затрупано с папки по различни дела в безпорядък, стояха усамотени в мрака. Беше толкова тихо, че чуваше фученето на колите по скоростната магистрала „Долфин“. Светлината в кабинета му достигаше до таблото — мозайка от описания на изчезнали деца, която покриваше корковата дъска върху най-отдалечената стена.

Предполагаше се, че „разпуска мускули“ до началото на другия месец, което означаваше, че бе изработил своите сто и шейсет часа за октомври, а тъй като ПАФ отказваше да плаща за извънредни часове, беше в недоброволен отпуск до първо число на ноември. Но случаят с изчезналата Емерсън му даде причина да се отбие, да напише доклад и да свърши още някои неща. Тъй и тъй беше там, не можеше просто да пренебрегне камарата от папки по различни случаи върху бюрото си. Дори когато началството ти нарежда да си стоиш вкъщи, защото щатът няма пари да плаща за извънреден труд, всъщност никога не си в реален служебен отпуск. В петък имаше натоварено съвещание в кабинета на главния прокурор във връзка с разследване на педофилска порномрежа с участието на много агенции, трябваше да прегледа купищата материали по предстоящ процес за убийство и да провери правните основания на крайно комплицирана заповед за обиск. Независимо дали ПАФ му плаща, или не, всеки отделен случай изискваше вниманието му. Тъй че трийсетминутното отбиване се беше проточило в четиричасова работа. Той разтърка очи и пресуши останалия „Ред Бул“. Будуването в четири часа сутринта му беше гарантирано, но не искаше да клюма зад волана на път към къщи. Безсънието беше порочен кръг: когато не можеше да си го позволи, се чувстваше скапан от умора, а когато останалият свят спеше, той беше напълно разсънен. Излезе от АСУИ — Автоматизираната система за управление на информацията, в която работеше, и тикна купчината папки в служебното куфарче. Когато компютърът тръгна да се изключва, му хрумна внезапна идея.

Той се логна отново, влезе в интернет и отвори профила на Илейн Емерсън в майспейс. Тя не се беше логвала в своя профил. Боби отиде в нейния спейс за приятели и кликна в полето с логото на Маями Долфинс. Единственият приятел, който нямаше снимка:

„ЕЛКАПИТАН

Заглавие: НХЛ^[1] СА СКАПАНЯЦИ!

Ориентация: Хетеро отвсякъде

Тук е за: Мои хора и Бетита^[2]

Пол: Мъжки

Години: 17

Място: Джупитър, Флорида

Последна промяна: 18 октомври 2009“

Боби разгледа уебстраницата, аранжирана на фона на анимация с логото на Ролинг Стоунс — език, който не спира да лиже провокативно от компютърния екран. Въпреки че профилът беше публичен като на Лейни, което означава, че всеки можеше да го види, за разлика от този на Лейни, личната информация беше крайно оскъдна. Името му беше Зак, живееше в Джупитър, играл е в представителните гимназиални отбори по футбол, баскетбол и бейзбол. И свири на бас китара. Това беше всичко. Музикалните вкусове, които можеха да се видят от албумните обложки в единия ъгъл на страницата, варираха между „Найн Инч Нейлс“ и „Дъ Фрей“. Повечето хлапаци буквално показваха кътните си зъби в майспейс. А това момче изглежда се беше вслушало в предупрежденията за личните данни, които обикалят интернет…

Кой беше този Зак? Това бе въпросът, на който интуицията му търсеше отговор. Както и въпросът къде, по дяволите, е бил Тод Ламана в петък вечер. Продавачът на месеца на коли втора употреба определено беше влечуго и определено криеше нещо. Дали това имаше връзка с изчезналата му доведена дъщеря, или с вероятното му отмятане от брака, щеше тепърва да се разбере. Колкото до научаването на нещо повече за единственото момче в спейса за приятели на Лейни, даже и със специално разрешение Боби не би могъл да получи информация за тази регистрация от Корпорация „Майспейс“ по-рано от вторник или може би сряда. Освен ако случаят не е с извънредна спешност, дори приятелските услуги отнемаха няколко дни. Но с малко повече находчивост и помощ от мрежата се надяваше да надхитри юристите и сам да открие момчето.

Няколкото проверки в Гугъл го отведоха до гимназиите в Джупитър и тяхната уебстраница. Оттам отиде в спортните им програми, след което кликна върху „Футбол“. Нямаше списък на играчите, но пък имаше препращане към новинарска интернет статия на „Палм Бийч Поуст“, посветена на гимназиалните футболни звезди.

Ето го и него: Закари Кюзано. Номер 17, „Джупитър Уориърс“ — видеоклип. Позиция: посрещач, Капитан на отбора. Класа: Висша. Висок: 184 см. Тегло: 86 кг. Руса коса, сини очи, усмивка „Американски боец“. След това Боби потърси в Гугъл „Закари Кюзано, баскетбол, гимназия Джупитър“. Ето го отново — номер 17, герой на мача от миналия януари, спечелват съкрушителна победа срещу „Бойнтън Бийч Тайгърс“. Следващата проверка в търсачката показа на „бейзбол“: Закари Кюзано, посрещач, очаква се от тази пролет да започне да играе за „Уориърс“. Придружаващата статия, посветена на интересите му, изброяваше някои от любимите хобита на Закари, освен спорта. На първо място беше посочено дрънкане на бас китара с неговата банда.

Същото описание, същата снимка, същото момче.

Нищо чудно, че Лейни си беше направила секси снимки. Момчето без съмнение хващаше окото. Освен това нямаше съмнение, че е седемнайсетгодишен. Боби се питаше дали футболната звезда на гимназията знаеше, че виртуалната писачка на имейли можеше да го прати в затвора.

Пусна автоматично търсене с името и рождената дата на момчето, и… voila! Закари М. Кюзано, син на Вайълит и Томас Кюзано, живущ на Пойнсиана Лейн 124, Джупитър, Флорида. На екрана излязоха номер на социалната осигуровка, училища и образование, шофьорска биография и съвсем кратък трудов стаж — двумесечна работа в дрогерия на Си Ви Ес. Липсваше криминално досие на непълнолетен. Това беше добре.

Той направи разпечатки на всичко, включително на статията в „Палм Бийч Поуст“, и ги прибра в папката „Емерсън“. Все още възнамеряваше да издейства специално разрешение за получаване на информация по регистрацията на момчето в майспейс, но поне имаше с какво или с кого да започне, ако се наложеше. Ако Лейни не се върне вкъщи.

Отправи се към вратата със служебното куфарче в ръка. Вечерята сигурно беше отдавна изстинала, а на Лу Ан вече й беше минал и ядът. Реши на връщане да се отбие в „Пъбликс“, за да вземе цветя и бутилка от любимото й вино. Може би няколко чаши вино щяха да тушират действието на „Ред Бул“-а. Спря се край таблото, вдигна пръст към устните си и след това го прокара по снимката в средата, сред морето от други такива снимки. Върху грейналото в усмивка лице на красиво момиче с дълга, пепеляворуса коса и светлосини очи.

„Катрин «Кейти» Ан Дийс.

Дата на раждане: 13.08.92.

Изчезнала от: Форт Лодърдейл, Флорида

Дата на изчезване: 20.11.08.

Възраст при изчезването: 16 години, 3 месеца.“

Заглавието с червено мастило в горната част на листа гласеше: „изчезнала/избягала непълнолетна“

Боби целуна малкото си момиче за лека нощ, изгаси светлината и се запъти към дома.