Джилиан Хофман
Невръстни красавици (54)

52

Когато слънцето се показа, Лу Ан продължаваше да спи на гърдите му, където бе прекарала нощта. Обезболяващите лекарства, които й бяха дали в болницата, бяха свършили работа. Но това, разбира се, не можа да излекува безсънието на Боби. Всъщност мозъчното й сътресение беше още една грижа, която го държа буден цялата нощ. Проверяваше състоянието й на всеки два часа, за да е сигурен, че зениците й реагират на дразнители, че рефлексите й не са нарушени, че е в безопасност до него и усеща дишането й върху кожата си…

Утрото беше настъпило и те продължаваха да лежат под топлите завивки прегърнати, с преплетени крака. Толкова отдавна не бе лежал на това място, че вече не помнеше кога е бил последният път. Знаеше само, че когато нещата бяха хубави — преди Кейти да ги напусне — беше приемал за даденост усещането на дъха на Лу Ан върху гърдите си, уханието на косата й до носа си и извивката на кръста й под дланта си. Въпреки че се бяха оженили сравнително млади — много по-млади от повечето им приятели и определено по-млади, отколкото родителите им биха искали — в продължение на почти седемнайсет години Боби вярваше, че имат страхотен брак. С много хубави моменти и по-малко спадове, когато парите не им стигаха, но нямаше нищо, което да му се струва непреодолимо. Нищо, което да го кара да мечтае за нещо по-добро. Фактът, че е ченге, означаваше, че девет от всеки десет приятели бяха разведени, в процес на развод или изневеряваха. Поради хиляди причини според разни психолози нестабилните бракове и извънбрачни връзки вървяха заедно с длъжностната им характеристика. Но това не важеше за него и Лу Ан. Винаги се чувстваха толкова добре заедно. И сега, след като отново бе вкусил онова, което бе считал за даденост през всичките години, не му се искаше утрото да настъпи. Не му се искаше да се връща към вчерашния ден, макар и да съзнаваше, че не може да избира.

Той внимателно отмести главата й върху възглавницата и я остави да спи, докато се бръсна и взе душ. Независимо от крехкия статут на личния си живот, трябваше да открие една непълнолетна, да установи с положителност самоличността на два трупа и да залови един психопат. Беше едва осем часа сутринта, а вече имаше десет съобщения на мобилния си, който бе изключил нощес за пръв път от много време. Ако беше нещо съвсем лошо, нужните хора знаеха как да го намерят.

Той наблюдаваше съня й, докато се обличаше безшумно. Нила беше заела мястото му, сгушвайки се до Лу Ан, положила глава на възглавницата. Наблюдаваше го с големите си кафяви очи как закача мобилния си, облича спортното си яке и стои загледан дълго време. Не беше сигурен как да постъпи. Ако събуди Лу Ан, за да й каже довиждане, магията щеше да се развали. Тя щеше да го погледне с недоумяващ поглед на сънено дете, учудено кой е този непознат човек, дето й се усмихва от другата страна на матрака. С поглед, който казва „Как съм попаднала тук?“ и „Какво сме правили снощи?“. Може би беше по-добре просто да тръгне…

Но пък да тръгне, без да каже довиждане, беше обидно. Тогава тя наистина щеше да има причина да не разговаря с него, когато се прибереше. Реши да рискува. Приседна на края на леглото и нежно отмахна косата от лицето й. Прошепна:

— Трябва да вървя. Никаква работа днес. Просто се излежавай.

Лу Ан отвори очи и примижа заради слънчевите лъчи, които се процеждаха през щорите.

— Добре — каза тя и кимна.

— Как се чувстваш?

— Как изглеждам?

Лявото й око беше тъмномораво и полузатворено от отока, а драскотината й беше станала още по-ярка от снощи. Изглеждаше като след няколко рунда с Тайсън.

— Красива — каза той.

— Лъжец.

Той се усмихна.

— Ще ти се обадя, за да се уверя, че си добре. По-добре не ставай от леглото. Лекарска заповед. — Боби я целуна по бузата и се надигна да тръгва.

Тя го докосна по ръката.

— Само толкова? — попита тя.

Той поклати глава.

— Надявам се, че не.

Наведе се и я целуна по устните. Тя отвърна на целувката, докосвайки с език неговия, с ръце на врата му. Той я задържа в прегръдката си и тя не се отдръпна.

— Пази ми мястото — прошепна той на ухото й.

Тя кимна.

— Сега отивам да заловя един лош човек и ще се върна.

Тя пак кимна.

— Как изглеждам? — попита той, след като се изправи и изпъна якето си.

— Красив.

— Лъжкиня — отвърна той с усмивка.

После се наведе и я целуна отново, преди да излезе.