Джилиан Хофман
Невръстни красавици (92)

90

Искаше му се да се върне. Искаше му се да претърси всеки сантиметър от разклонения плесенясал зимник, който Фелдинг беше превърнал в затвор. Знаеше, че има още помещения, още тайни, още жертви. Но нямаше повече време.

Когато стената свърши, той се пресегна към стълбата и с Лейни на ръце се заизкачва по нея към килера. През квадратния отвор на пода успя да види, че все още имаше кухня. Вторият етаж не се беше срутил върху първия. Разполагаха само със секунди.

Помогна на Лейни да се измъкне първа.

— Бягай при прозореца! Бързай! — изкрещя той.

Не можеше да диша.

— Не виждам! — изпищя Лейни.

И той не виждаше нищо. Димът беше черен, а топлината изгаряща. Изкачи се след нея и грабна ръката й в своята. Бутна я на земята.

— Стой близо до пода! Следвай ме!

Пълзейки на колене, той се придвижваше като боец към задната част на къщата и издърпваше Лейни зад себе си. В къта за закуска беше забелязал еркерен прозорец. Пресегна се пред себе си в черния дим и напипа стъклото.

— Господи! — изкрещя един пожарникар от прозореца. — Назад! Отдръпни се назад! — изкомандва той, като строши прозореца с брадвата си.

По главата на Боби се посипаха стъкла, след което последва оглушително съскане от нахлулия кислород, а димът се устреми навън.

— Изкарай ги навън! — изкрещя друг огнеборец отнякъде.

Боби различи фигура, която му махаше да се приближи. Да бърза. Пожарникарят на прозореца се пресегна през счупеното стъкло и пое отпуснатото тяло на Лейни от ръцете на Боби. Със сетни сили успяваше да се държи на колене. Някакви ръце се протегнаха и издърпаха и него.

Други двама огнеборци се спуснаха към тях. Единият вдигна Боби, а другият Лейни и като нарамиха телата им, се спуснаха през гъстото тръстиково поле към предната страна на къщата. Наоколо беше пълно с пожарни коли. Нощното небе беше огряно от червени и сини светлини и ярки оранжеви пламъци.

Боби се обърна още веднъж назад към огнения ад, озарил нощта. Около него разлюлените редове от захарни тръстики шумоляха възбудено от повеите на бриза. Бурята, която беше видял да се задава, бе вече тук. Светкавици трещяха и пронизваха небето напосоки недалеч оттам.

Той я отведе! Той отведе Кейти!

Боби затвори очи точно когато Къщата на ужасите се сгромоляса.