Джилиан Хофман
Невръстни красавици (2)

Пролог

Дребният пълен мъж с бял костюм, тъмнолилава риза и бели лачени обувки без връзки сновеше по сцената с микрофон в ръка, като се навеждаше да докосне по някоя от десетките протегнати потни ръце от аудиторията на църквата „Дърво на единението за вечен християнски живот“. Със свободната си ръка проповедникът заглаждаше падналия над челото му посребрен кичур гъста, оформена с гел коса. Майсторската работа на телевизионната камера позволяваше да се преброят и най-дребните бръчици по месестото лице на проповедника, както и струйките пот, стичащи се по бузите му като по криволичеща детска пързалка.

— И когато Моисей отишъл да посрещне израилтяните след победата им над мадиамците — прогърмя гласът на проповедника, докато сновеше по сцената, — той бил придружен от всички князе и свещеника Елеазар. И какво да види? Какво вижда той, което според Библията го е докарало до нечуван гняв? Той вижда жени!^[1]

Публиката, предимно от жени, зашумя възбудено.

Полуизлегнат в креслото срещу телевизионния екран в специалната си стая, мъжът кимаше ведно с църковната аудитория от екрана, наблюдавайки развитието на драмата, сякаш не бе гледал видеокасетата безброй пъти.

— Израилтяните пощадили жените! — викна проповедникът. — Тогава Моисей им казал: „Защо оставихте живи всички жени? Защо? Та нали те докараха оная поразия върху народа Господен? Защо ги пощадихте?“.

Измежду присъстващите в църквата се провикна женски глас:

— Защото са били мъже!

Проповедникът се засмя.

— Именно! Защото са били мъже. И понеже са били мъже, са имали слабост към женските прелести! Към мириса на жената, вкуса на жената, докосването на жената.

Мъжът кимна въодушевено в знак на съгласие. Изтри потна длан в износената облегалка на креслото.

— Проявили са слабост — продължи проповедникът. — Заради тази си слабост са пощадили презрените жени, навлекли разруха на своя народ. Но Моисей не е бил просто гневен, дами и господа. Той не се задоволил само с произнасянето на думите: „Постъпили сте много глупаво!“. Не! Знаел е какво ще последва, щом жените бъдат пощадени. Техният примамлив мирис, топлина, меки форми щели да вземат първите си трофеи. Злото има много лица, хора. Много лица.

Проповедникът посочи с пръст една млада жена сред присъстващото множество и я повика при себе си. Момичето нямаше повече от седемнайсет-осемнайсет години.

— Ела при мен, дете. Качи се тук горе.

Окуражавана от родителите си и от ентусиазираната тълпа, тя се изкачи неуверено на сцената.

— Вижте колко е красива — посочи проповедникът, завъртайки я с протегната ръка като дресьор в цирка, който показва дресираното животно; той подуши момичето с пресилено усърдие и се усмихна. — Добре ухае. И добре изглежда. Няма покварен вид. Кой мъж не би се изкушил?

Той отново се обърна към слушателите:

— Както се случва с мнозина от нас в ежедневието, Моисей е бил изправен пред трудно решение. Ужасно решение. Решение, на което мнозина биха възразили. И все пак… все пак Мойсей е знаел, че то е неизбежно. Труден, но неизбежен избор.

Тълпата притихна в очакване.

— Какво им казва той? — обърна се проповедникът към своето паство с поглед, втренчен в обектива на камерата, говорейки на стотиците заблудени души от цялата страна, които очакваха жадно всяка негова дума. — Какво? Казва им: „И тъй, избийте всички деца от мъжки пол, избийте и всички жени, които са познали мъж на мъжко легло; а всички деца от женски пол, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си“. Какво означава това, дами и господа? Само младите девственици могат да останат живи, казва той. Само девствениците могат да живеят сред вашия народ. Само девствениците, които са с чисти помисли и дела, могат да бъдат спасени. Защо? Защото те са чисти. Не са били покварени.

Той отново се обърна към момичето на сцената и извика високо:

— Кажете ни, млада госпожице, девствена ли сте? Чисти ли са помислите и постъпките ви? Бог ви наблюдава! Помнете това! Ние ви наблюдаваме! Чисти ли са помислите и постъпките ви?

Момичето кимна и по лицето му потекоха сълзи. Усмихна се на проповедника и после на родителите си.

— Да — отвърна то. — Чиста съм.

Тълпата пощуря.

Мъжът отново изтри длан в креслото. Проповедникът определено имаше хипнотизаторски талант. Владееше публиката напълно. В случай че младата девственица не се бе оказала дотам чиста, той като нищо би могъл да внуши на тълпата да я пребие с камъни, стига да пожелае.

Беше вдъхновяващо.

Мъжът натисна „превъртане“ с дистанционното и докато лентата се въртеше бясно във видеокасетата, разтвори кафявата платнена чанта в скута си. Прокара пръсти по връхчетата на четките за рисуване и избра плоска четка и тъп нож за нанасяне на боята. Взе палитрата от страничната маса и бавно смеси внимателно подбраните бои, вдишвайки дълбоко опияняващия мирис на маслена боя, сякаш беше наркотик. Пусна отново видеокасетата от началото. Когато проповедникът се изкачи на сцената, аудиторията го приветства въодушевено като победоносен генерал. Сякаш беше самият Месия.

Мъжът изслуша проповедта за последен път, докато завършваше последните детайли на най-новата си картина. Суровата енергия, струяща от думите на проповедника, го успокояваше и вдъхновяваше, както хирургът би се вдъхновил от звуците на класическа музика в операционната зала.

Както се случва с мнозина от нас в ежедневието, Моисей е бил изправен пред трудно решение. Ужасно решение. Решение, на което мнозина биха възразили. И все пак… все пак Моисей е знаел, че то е неизбежно. Труден, но неизбежен избор. Какво им казва той? Какво?

След като привърши работата си, мъжът остави творбата и накисна четката в смес от терпентин и розов сапун. До телевизора беше поставен компютърен монитор. Той стана от креслото и се премести на въртящия се стол до бюрото. Ръцете му леко трепереха, когато разтри наболата до пет часа следобед брада с още влажни от боята пръсти. Хубавото момиче на екрана пред него седеше на розовото легло в розовата си стая, заобиколено от филмови звезди, пирати и вампири, и бъбреше по телефона, като едновременно се опитваше да лакира ноктите на краката си.

Казва им: „И тъй, избийте всички деца от мъжки пол, избийте и всички жени, които са познали мъж на мъжко легло“.

Мъжът облиза устни и преглътна тежко. За миг се почувства засрамен, питайки се откъде се вземат тези негови мисли. Но беше твърде късно за пробуждане на съвестта. Нито помислите, нито постъпките му бяха чисти. Душата му беше прокълната.

А всички деца от женски пол, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си.

Той натрака нещо на компютъра и натисна „изпрати“, след което наблюдаваше как хубавото момиче скокна от леглото и с усмивка прекоси стаята, за да иде до компютъра си.

Въпросът беше простичък, но определено завладя вниманието й.

Както ставаше винаги.

„Онлайн ли си?“