Джилиан Хофман
Невръстни красавици (48)

46

— Лари, какво установихте? — започна Боби още с влизането си в стаята на отдел „Престъпления срещу деца“ във вторник сутринта. — Нещо по въпроса за Лори, която няма фамилно име?

— Ударихме на камък с нея — отвърна Лари, вдигайки поглед от лаптопа си.

Той събра някакви папки и последва Боби в кабинета му.

— Но открих двамата смотаняци, с които Ламана се е срещнал вечерта на двайсет и шести в кръчмата „Страничен джоб“: Джулс Блак и Алекс Хуарес. Работят в сервиза на „Кармакс“. Двамата казват, че Тод се е присъединил към тях около осем часа вечерта и си е тръгнал към единайсет с някаква непозната мадама. Брюнетка. Най-доброто описание е, че била с големи цици и изглеждала повече от пълнолетна. Не знаят името й. Тя е приказвала с него на бара и няколко минути по-късно са си тръгнали заедно. Не е била секретарката, защото тя е червенокоса и ние го проверихме, макар че е чукал и нея.

— Някой знае ли къде е бил от пет до осем часа?

— Не.

— Това не говори добре за нашия човек.

— А нещо от лабораторията? — попита Сиро, влизайки с чаша кафе в ръка. — Има ли вече някакви резултати?

— Колата беше чиста — отвърна Боби. — Няма кръв, но са открили три кичура от косата на Лейни в багажника.

Той размаха един лист.

— Лабораторният доклад — още топъл от факса.

— В багажника? — изненада се Сиро.

— Взели са косми от четката за коса на Лейни в стаята й и са ги сравнили. Кафето прясно ли е? — попита Боби, кимвайки към чашата му.

— Кики беше сварила кафе. Малко е силничко, но нали е кубинка. Значи, нещата наистина не говорят добре за нашия човек. — Сиро поклати глава. — Пълен боклук. Как са попаднали там?

Боби вдигна рамене.

— Може да я е натикал в багажника. А може и да са от плажната чанта, която тя е хвърлила в багажника преди половин година. Не се знае къде, кога и как и е потенциално обяснимо. Но има още новини: производителят на боята съвпада с неговата — „Уинзър и Нютън“. Не можем да идентифицираме точните цветове, защото боите и на двата портрета — на Сампсън и Боганес — са смесвани. Лабораторията не може да разграничи пигментни цветове, щом бъдат смесени. Платната са от разтегнат бял лен, сплитката не е различима и следователно е непроследима. — Боби вдигна празната си порцеланова чаша с Мики Маус и посочи огромното му ухо.

Беше му подарък от Кейти за рождения ден преди години.

— Дали Кики ще ми пусне малко кафе, а?

— Значи, едната сестра казва, че доведеният баща е шибан октопод и че по-малката сестра, която е в неизвестност, се е опитвала да го отбягва. Той не разполага с алиби за времето от изчезването на доведената му дъщеря, а в багажника му има нейни косми? А, и боята съвпада — обобщи Лари, почесвайки се по главата. — Кога ще можем да го притиснем, Боби? Имам предвид да го заковем за „развратно и разюздано поведение“ с по-голямата щерка — поне да го държим далеч от улицата.

— Не го искам далеч от улицата, Лари. Имаме поне едно изчезнало момиче, за което знаем със сигурност, че е още някъде там — доведената му дъщеря. Ако работи сам и бъде закован, кой, по дяволите, ще се погрижи за нея?

Веднага му дойдоха наум обърканите факти по случая от Кентъки, в чието разплитане беше участвал задочно преди няколко години. Чад Фогърти беше заподозрян за серия от изчезвания на поне десет момичета. Полицията в Кентъки беше приела, че жертвите са мъртви отдавна, тъй че събра обвинения колкото Фогърти да не е по улиците, докато се опитваше да образува дело, смятайки, че потенциално са спасили друг родител от съсипваща трагедия. Когато обвиненията, до които прибягнаха като последно средство, не издържаха и след три месеца Фогърти все пак беше пуснат на свобода, упоритите следователи го проследиха до отдалечена ферма извън Боулинг Грийн. Ферма, която никой дори не подозираше, че той притежава. В подземно убежище срещу торнада потресените полицаи откриха затворените в клетки тела на всичките десет изчезнали момичета — загинали бавно от гладна смърт, докато Фогърти е спал спокойно на нар в окръжния затвор. Боби нямаше да допусне същото да се случи и сега. Не би си го простил никога. Макар и да не бе все още напълно убеден, че Ламана е Пикасо, не би рискувал живота на едно дете.

— Ако е още жива, Боби — отбеляза Лари.

Боби тръсна глава.

— Искам да видя къде ходи. Зо направи някои проверки. Откри негови роднини в Тенеси и майката на Ламана в Порт Сейнт Луси.

Порт Сейнт Луси беше малко, необикновено спокойно градче на източния бряг на Централна Флорида, на около час и половина път южно от Орландо. Беше убежище на пенсионери.

— Утре ще отскоча дотам да се видя с майката. Ще наредя на полицията в Чатануга^[1] да провери другите роднини. Какво излезе с яхтата, Лари? Има ли нещо?

— В окръзите Маями и Броуард има регистрирани осемдесет и девет яхти, започващи с буквите „Емп“. А бреговата охрана не проследява яхти, регистрирани в други щати, които идват да плават в нашите сини води — те държат сметка само за яхтите, влизащи в страната.

— Мамка му — реагира Боби. — Както и да е. Осемдесет и девет не са чак толкова много. Ще започнем с тях. Ще отделим всеки окръг и всеки ще поеме по двайсет…

В този момент Франк Весо мушна глава в стаята на отдела.

— Хей, Боби — извика той, явно превъзбуден. — Пусни телевизора. Май предават за твоя — нашия — случай! Включи на Шести канал.

Боби почувства стягане в гърдите. Включи портативния телевизор зад гърба си точно навреме, за да види Марк Фелдинг от телевизия WTVJ, застанал пред къща, боядисана в розово, зад чийто покрив стърчаха платната на голяма яхта. Сините и червени светлини на не един полицейски круизер кръстосваха наоколо, видими дори на яркото слънце. По поляната, отцепена с жълта лента като местопрестъпление, пъплеха униформени. Под Фелдинг в долната част на екрана течеше надпис с главни букви:

ИЗВЪНРЕДНИ НОВИНИ: ДВЕ ТЕЛА ОТКРИТИ В ЯХТА ВЪВ ФОРТ ЛОДЪРДЕЙЛ. ПО ПРЕДВАРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ТОВА СА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ СЕСТРИ ОТ МАЯМИ…

— … никой не знае нищо повече, или поне не се съобщава, Андреа — произнесе Фелдинг, който с мъка контролираше нарастващата възбуда в гласа си, — но от разговора ми с източници, разпитвали Уолтър Джаксън, заключавам, че е напълно възможно това да е дело на опасния убиец, за съжаление, познат толкова отблизо на мен и на полицията като Пикасо. И, подчертавам отново, ако това са изчезналите сестри Боганес, което тепърва предстои да бъде потвърдено, в такъв случай, Андреа, мога само да коментирам, че органите на реда предварително бяха класифицирали тези две момичета като избягали от дома си точно какъвто беше случаят и с изчезналата тринайсетгодишна Илейн Емерсън, а това би могло да означава, че тук, в Южна Флорида, действа сериен убиец. Точно тук, при нас, Андреа, едва ли не в задния двор…