Джилиан Хофман
Невръстни красавици (43)

41

Двете момичета седяха една срещу друга на пода, притиснати в неестествена прегръдка. Китките на отпуснатите им надолу ръце бяха оковани заедно, а изпонарязаните им лица бяха обърнати към художника. На мястото на очите зееха черни дупки. По бузите им се стичаха червени сълзи надолу към изкривените отворени усти, увековечени с плътен замах на четката в смразяващи кръвта писъци.

Снимката на зловещата рисунка на двете викащи блондинки, вече увеличена до плакатен размер като веществено доказателство, в момента висеше на ново корково табло, което заемаше цялата стена в отдела на екипа за борба с престъпления срещу деца. До нея беше закачена снимка на рисунката на Гейл Сампсън, получена миналата седмица. Под тях бяха наредени снимки от местопрестъплението Сампсън, направени в „Ригал, само апартаменти“. Бюлетините на Информационния център за застрашени изчезнали лица бяха закачени с лепенки под викащите блондинки, но там липсваха снимки от местопрестъплението. Засега. От десет часа предобед в петък всичко, с което разполагаха, беше поредният брутален портрет.

— Картината е изпратена в лабораторията — обяви Боби на насядалите около заседателната маса мъже в отдела на отряда за борба с престъпления срещу деца: Зо, Франк Весо и специалните агенти за борба с престъпления срещу деца Сиро Асеведо и Лари Вастайн.

Ако последното смразяващо художествено произведение се окажеше рисунка на поредното местопрестъпление, създаването на екип за специално реагиране трябваше да бъде основен приоритет. Но дори и без другите две тела Боби знаеше, че вижда точно това — сцена на престъпление. Затова и сметна, че ще бъде в най-добрия интерес на обществото да привлече най-големите капацитети за това разследване. Именно с това намерение беше докарал Вастайн и Асеведо и се беше свързал с кабинета на главния прокурор на окръг Маями-Дейд за правна подкрепа. Заместник главният прокурор Стефани Гравано вече беше официално прикрепена да помага на непълно работно време на спешно сформиралия се специален екип с правна подкрепа, като издаването на съдебни заповеди и призовки. Ако бъдат намерени още тела в юрисдикциите извън град Маями, където беше открита Гейл Сампсън, тогава членове на съответните полицейски управления също щяха да се включат към специалния екип заедно с управленията, откъдето са изчезнали жертвите.

— Да се надяваме, че няма да ни потрябва още по-голяма стена — беше коментарът на Зо.

— Както виждам, смяташ, че са идентифицирани — додаде той, кимайки към фишовете на Информационния център за застрашени изчезнали лица, закачени под викащите блондинки.

— Вземаме генетичен материал от естествения баща, който живее в Дейтън, Охайо, но изглежда са Роузан и Розали Боганес, на осемнайсет и седемнайсет години, от Флорида Сити. Двете сестри, които изчезнаха миналия август от дома на леля им, след като майка им починала от свръхдоза хероин. Вземаме проба от бащата, както казах. Когато и ако открием тяло — или тела — поне ще имаме генетична мостра за сравнение.

Зо поклати глава.

— Сестри? Дори не съм чул, че са в неизвестност. Как може избягали сестри да не попаднат в шибаните новини?

— Бягство на сестри не е толкова необичайно явление. Когато в дома има упражнено насилие, то обикновено не е само спрямо едното дете. Или пък майката и таткото имат проблеми с алкохола и наркотиците и децата търсят някакъв изход, за да не бъдат разделени в приемни семейства — обясни Боби.

— Децата смятат, че е по-безопасно, ако са повече — психика от сорта „ако ти скочиш, и аз ще скоча“. А може едната сестра да не иска да остави другата сама. Наричам го „синдром на малката майка“ — предположи Лари.

Боби кимна.

— Според лелята сестрите Боганес са редовни бегълки, които мразят всякаква опека. Днес разговарях с нея. Тя продължава да си мисли, че Розали и Роузан са се метнали на товарен влак и най-сетне са отишли в Лас Вегас, както неведнъж са заплашвали да сторят.

— Лелята ще може ли да ги идентифицира, ако намерим тяло? Или по-скоро тела? — Зо погледна към снимките на Гейл Сампсън и замислено разтри наболата си брада, очевидно припомняйки си жестоката сцена, на която беше свидетел миналата седмица. — Вероятно не. Как тогава реши, че са точно те? Двете сестри?

— От миналия четвъртък пресявам снимките от Информационната база данни, а Дон съставя списък на деца в неизвестност от Южна Флорида, които не са вкарани в ИЦЗИЛ, опитвайки се да направи изчерпателен списък на бегълците, с който да работим. Марк Фелдинг също беше започнал да съставя свой списък, в който категоризира сходствата между жертвите и между изчезванията. Има и други изчезнали сестри, но само две сестри са блондинки. Решаващият фактор беше, че Розали Боганес е описана с осакатен палец в полицейския доклад от Флорида Сити. Бащата е отрязал половината й пръст, когато е била на три годинки, което е причината да му отнемат родителските права. Погледни тук — каза Боби, посочвайки под окованата китка на едното от момичетата на картината. — Половин палец.

— Мамка му — възкликна Зо и изпусна дълбока въздишка. — Още едно убийство, с което този град си създава заслужена репутация. Искам да знам за този Фелдинг. Разказвай. Какви са тези истории с него, по дяволите? Трябва да научавам за поредна картина, като гледам шибаните новини ли? Каква е тая история?

— Фелдинг е задник — отговори Боби. — Твърди, че бил получил пакета и тъкмо ни се обаждал, когато неговият продуцент влязъл, видял картината и започнал предаване на живо в пет часа. Твърди, че всичко, което е споменал в ефир, е, че има ново развитие по убийствата „Пикасо“.

— Тъй де, и аз едва не се задавих с хотдога, когато го чух да казва, че новото развитие е още една шибана картина на две мъртви момичета, която била изпратена до него — изсумтя Зо.

— Той е лешояд — вметна Сиро. — Всички тия репортери са такива. Питай някоя знаменитост.

— Можем ли да му лепнем възпрепятстване? — попита Зо.

— Искам го, и още как, ама не става — отвърна Боби. — Картината е изпратена до него. Не мисля, че имаме правни основания. По неизвестна причина този психопат Пикасо е избрал за свой говорител пред света един залязъл репортер от Канал Шест, който явно му върши чудесна работа. Той не е глупак — сигурен съм, че вижда потенциалните възможности за кариерата си. Накрая все пак ни се обади и все пак предаде картината. Но аз ще се обадя на Стефани и ще я накарам да намери съдия, който да му затвори устата. Това е текущо разследване, което неговите номера компрометират.

— Ако не се намери такъв съдия, кажи на Стефани, че аз лично ще му натикам номерата в гърлото — закани се Зо. — Нещо за пратката?

— Нищо. Непроследим залепващ етикет. Обикновен канцеларски плик, продават ги по дузина за десет цента. Отпечатъци навсякъде — от залата, където се получава пощата, до изпълнителния продуцент, със сигурност. Изпратен е за други следи и серологичен анализ. Ще видим какво ще излезе, но не съм обнадежден, освен ако не открият ДНК по етикета.

— Нека да отгатна — името ти фигурира в пратката? — обърна се Зо към Боби.

— Също както преди. Изрезки от вестник, сглобени с лепило — отвърна Боби.

— Е, поне е очевидно, че този тип иска да привлече вниманието ти, Пастире. Тоест, след като влезе в новините в пет часа — изтъкна Лари.

— За щастие, Фелдинг не е излъчил самата картина — отбеляза Боби. — Поне ще се отървем от откачалниците.

По неизвестна причина никой досега не беше успял да му даде логичен отговор защо сложните престъпления винаги привличаха голям брой фалшиви самопризнания. Оплевяването на ненормалниците от уравнението можеше да отнеме много време.

— Ако случаят е същият като със Сампсън, значи двете са вече мъртви — произнесе Лари. — Според аутопсията на Сампсън тя е била държана дълго време, преди да я очисти. Ако я е отвлякъл, откакто е изчезнала, това са пет месеца. Тези сестри от колко време са в неизвестност?

— От август — уточни Боби.

— Значи три месеца. А това е адски дълго време да държиш някъде живи момичета, ако прави точно това. Имаше ли нещо по тялото на Сампсън, което да ни помогне да разберем къде ги държи?

— Всичко от тялото й минава през серологичен и токсикологичен анализ. Знаеш, че това може да отнеме седмици, понякога и месеци, ако не знаят какво точно търсят — отговори Боби с въздишка.

— Какво, по дяволите, кара този тип да излезе на светлина точно сега? — запита Сиро. — Искам да кажа, че ако държи и пречуква момичетата, без никой да го притеснява, защо сега излиза на светло? Какво иска?

— Точно това, което получава — реклама. Да види себе си по телевизията. Позорна слава.

— И тъй, къде са те сега? — запита тихо Весо.

— Това е въпросът за един милион долара — каза Боби с въздишка, забравяйки за момент, че Весо се цели в неговата длъжност.

Приближи се към снимката с момичетата.

— Ето, отвъд този малък кръгъл прозорец зад тях се простира яркосиня вода. И в нея две яхти. Накарах криминалистите да увеличат ето тази част от снимката. — Той измъкна от една папка снимка с размер двайсет на двайсет и пет сантиметра и я забоде на корковата дъска. — Струва ми се, че е нарисувал началото на името на яхтата, Емп. И с това приключва. А това тук? Дали не са очертанията на къща? Изглежда доста шик. Може да е на Стар Айлънд^[1] или на Съни Айлс^[2]. Може да е всяка приятна брегова линия.

— Дали пък не са на яхта? Този кръгъл прозорец на какво ви прилича? — обади се Сиро. — Лари, ти си яхтсменът. Какво ще кажеш?

— Би могло да е яхта. Ако, както казва Боби, той рисува онова, което вижда, значи гледа към тези две закотвени яхти и вероятно към къща или ресторант. Аз също не я разпознавам.

— Лари, проверете всички регистрирани яхти от Палм Бийч до Флорида Кийс и вижте дали някоя съвпада — каза Боби. — И съберете информация за временно пребиваващите яхти — тоест онези, които са регистрирани другаде, но престояват в Южна Флорида през сезона.

— Готово — отзова се Лари с кимване.

За известно време залата се смълча. Всички очи бяха приковани в корковото табло. Боби пръв наруши мрачното мълчание.

— Мисля, че ни е оставил и други следи, които иска да открием, момчета. Добре замаскирани следи. Ето защо смятам, че е време да ги потърсят повече от един чифт очи.

Боби извади друга снимка с размер двайсет на двайсет и пет и посочи към колието на едната блондинка. Ярко неоноворозово сърце, вградено в друго сърце. След това извади един от фишовете на ИЦЗИЛ.

— Такова колие е видяно на снимка на момиче от Информационната база данни. Ето я — Никол Крупа — петнайсетгодишна брюнетка от Ривиера Бийч. Доста уникално колие, не мислите ли? А тениската с „Лед Цепелин“, която носи другата сестра, отговаря на описанието на облеклото на друга бегълка, Адриана Суийт. Имаме и тениската с ухиленото лице, носена от Гейл Сампсън, отговаряща на описанието на дрехите на Алегра Виленуева, с които е била видяна за последно. А сега това — каза той, посочвайки към краен ъгъл на картината.

Измъкна трето увеличено изображение двайсет на двайсет и пет. Върхът на учебник по математика стърчеше от чанта за учебници в розово и каки.

— Какво пише там? „Ами ако не съм героят?“ — зачуди се Лари.

— Май това пише — отвърна Боби. — Думи на героя вампир, Едуард Кълън, от вампирските филми „Здрач“.

— Онази лудата майка не каза ли, че дъщеря й има чанта за учебници „Здрач“? — попита Зо.

— Каза, я — кимна Боби.

— Отвлякъл е момичето Емерсън…

— Аха. Пипнал е Лейни — съгласи се Боби. — И мисля, че има и други. Мисля, че в тези картини има скрити знаци. Като списанията със скритите картинки. Помните ли ги? Ребусите „Можете ли да откриете скритата картинка?“. Тениските, колието, различната прическа на нарисуваната Гейл Сампсън. Двете различни кръвни ДНК на картината със Сампсън. По дяволите, ние може дори да не разпознаем всички знаци, защото не търсим жертвите. Даже може да не знаем, че те са в неизвестност.

— Само това липсваше… — продума Зо и отново разтри брадата си.

— Той не просто ни се надсмива, момчета — изрече тихо Боби, вторачен в картината, — а ни показва своята колекция.