Джилиан Хофман
Невръстни красавици (55)

53

— Както вече ви казах, когато ги видях за последен път, те тръгваха към дома на тяхна приятелка или където ще да е. Бяха разхайтени деца. — Глория Лето се прекръсти и погледна към небето. — Лошо е да се говори така за мъртвите. Да ме прости Господ. Но бяха в безпътица, разбирате ли? Сестра ми, тяхната майка, Бог да я прости, се дрогираше. Това я изяде отвътре — телом и духом — от нея бяха останали само кокали, преди да умре. Преди онзи негодник да я зариби, си беше добра майка, разбирате ли? Имаше си работа, грижеше се за семейството, но… почнеше ли да се друса, забравяше за момичетата. Те просто подивяха, разбирате ли? И всяка нощ различни мъже в тази къща…

Глория въздъхна и скръсти ръце пред гърдите си.

— Не знам. Не искам да казвам нищо повече. Лошо стана. Когато сестра ми, когато тя почина миналата година, аз се опитах да взема момичетата и да ги вкарам в пътя. Да ги отгледам както трябва, да ги заведа в църквата, да ги науча да бъдат добри момичета. Нямате представа, жертвах се заради тях. Само че Роузан, тя все ми отговаряше. Не се прибираше понякога нощем. А когато се прибираше, влачеше момчетии, промъкваше ги в къщата ми. После Розали, по-малката, също тръгна по лошия път. Когато намерих наркотиците — пликчетата в чантите им — им казах: „Достатъчно! Не искам в дома си дрогирани уличници!“. Как можеха да се друсат, като знаеха докъде се докара майка им? Не помня дали беше два дни или седмица по-късно, но си тръгнаха. Къде заминаха, не ми казаха, но повече не се върнаха. Събрах дрехите им и ги изхвърлих може би месец след това, за да дам стаята под наем. Всичко изхвърлих.

— Госпожо Лето, племенничките ви имаха ли достъп до компютър? — попита Боби.

— Позволявах им да използват моя. Оставих ги няколко пъти да го ползват за училище, нали разбирате? После, когато намерих дрогата, го скрих, защото се боях, че ще го продадат, за да се надрусат.

— Може ли да го видим?

Тя поклати глава.

— Някой се вмъкна в къщата и го задигна, пуст да остане. Заедно с телевизора и бижутата ми. Всичко замина. Всичко. Даже питието от кухненския бюфет.

— Съжаляваме да го чуем — произнесе Зо.

Тя сви рамене.

— Благодарим, че ни отделихте от времето си, госпожо Лето. И отново приемете съболезнованията ни — добави Боби.

Глория отново сви рамене и се прекръсти.

— Нали не трябва аз да плащам за погребението им? Тоест аз да дам парите?

— Не зная, госпожо. Трябва да проверите при адвокат какви са финансовите ви задължения — отвърна Боби.

— Онзи репортер ми каза, че не трябвало да ми плаща, за да говори с мен, но не е така. Искам да кажа, когато хората разговарят с Опра, им плащат, нали?

— Разговаряла ли сте с пресата, госпожо?

— Мислех, че ще ми плати. Искаше да ми зададе въпроси за момичетата и защо са избягали. Казах да, разбира се. Но сега мисля, че трябва да получа пари.

Фелдинг, вероятно. Или друга акула със заредена камера, която лови риба в мътна вода. Моментът бе подходящ да отвърнат на удара.

— Съгласен съм с вас, госпожо Лето — каза Боби. — Не мисля, че трябва да говорите с някого от пресата, ако не ви плащат. Жертвите на престъпления получават големи пари, за да говорят с медиите. Говорим за хиляди долари. Не се поддавайте.

Те оставиха Глория Лето да премисля финансите си на предната веранда на къщата близнак и поеха по очуканата бетонна алея. Хлапетии, които играеха с обръчи и скачаха с въже, ги изгледаха подозрително.

— Намерили са шаран — забеляза Зо и поклати глава.

— Сиро ли се обади преди малко? — попита Боби.

— Да. Върнал се е от „Кармакс“. Боб и Мери Бонър, които са собственици на къщата в Хендрикс, наистина са купили буика в гаража им през 2005 година от „Кармакс Помпано“. Продала им го е Карън Алфиери. Лари е разговарял с нея — тя не знае нищо.

— Но има връзка с местоработата на Ламана.

— Да, има — съгласи се Зо, измъквайки цигара от пакета.

— Мислех, че си ги отказал.

— Ами. Официално съм се провалял в две неща през живота си — отказване на цигарите и отказване на пиенето. И вече не се крия, тъй че не ми се слушат повече глупости. Достатъчно ми е опяването на Камила.

— Никога не съм мислил, че клечките за зъби или замяната с нещо друго вършат работа. Знаеш ли, все още не съм убеден, че Ламана има достатъчно акъл за тая работа — заяви Боби, свивайки рамене. — Но може пък и да греша.

— Какво излезе с двете различни кръвни проби на първата картина? Онази със Сампсън?

— Знаем със сигурност, че нито една от тях не принадлежи на Лейни. Колкото до това дали отговарят на сестрите Боганес, надявам се лабораторията да потвърди, че и двете отговарят. Днес трябва да научим. Ако не, тогава… — Боби не довърши изречението.

И двамата знаеха какво означава „ако не“. Още жертви.

— Ламана е под денонощно целоседмично наблюдение. Да го видим какво прави — напомни Зо.

Мобилният телефон на Боби иззвъня точно когато влизаха в колата.

— Дийс.

— Агент Дийс, обажда се дежурен офицер Крейг Рокенстайн от ПАФ в Талахаси. Обаждам се да ви съобщя, че непълнолетният, когото сте обявили за издирване в системата, Рейналдо Кун, бял, от мъжки пол, дата на раждане 7 юли 1990 г., е бил засечен снощи в двайсет и три часа и трийсет и две минути от следовател Грег Коусърт от Шерифското управление в област Палм Бийч, терминал ОР1 26749. Желаете ли да се свържа с Шерифското управление в Палм Бийч от ваше име и да ги информирам, че се издирва?

Боже мили, Рейналдо Кун. Рей Кун. Открили са Рей…

Той остави Зо в колата и отново излезе на улицата.

— Не, не. Аз ще се обадя — отвърна той тихо, опитвайки се да събере мислите си, които се блъскаха в главата му като при верижна катастрофа.

Сърцето му заби учестено. Дали е бил с Кейти?

— Кой е номерът за свързване?

Пръстите му трепереха толкова силно, че едва уцелваше цифрите. В гърдите му се надигаше напрегнато очакване. Можеше да се сравнява единствено с подклажданото от адреналин очакване по Коледа, когато беше хлапе и слизаше по стълбите с надеждата да види под елхата точно каквото си бе пожелавал през цялата година. И нетърпимият страх, че може да не се окаже там.

— Следствената служба. Ричардс.

— Следовател Коусърт, ако обичате.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — запита служителката.

— Обажда се агент Боби Дийс от ПАФ тук в Маями. Снощи следовател Коусърт е задържал човек, когото съм обявил за издирване.

— О, да. Изчакайте секунда. Ей, Грег — провикна се тя, явно от другия край на стаята. — Търсят те от ПАФ.

Боби се вслушваше в общия шум от стаята на отряда в продължение на цяла вечност, както му се стори. Долови откъслечни фрази от разговор, прекъсвани от смях. Накрая някой вдигна.

— Коусърт.

— Следовател Коусърт, обажда се агент Боби Дийс от ПАФ тук в Маями. Бях пуснал за издирване едно лице, което сте засекли снощи, Рейналдо Кун. Задържан ли е?

— Може да се каже — отвърна през смях Коусърт. — Със сигурност няма накъде да бяга.

Боби моментално си представи Кейти, лежаща в болнично легло със системи и тръби, неспособна да говори. Или седнала мръсна и разчорлена в затворническа килия, твърде засрамена да се обади на майка си и баща си. Прокара пръсти през косата си, опитвайки се да овладее мислите си. Затвори очи.

— Защо? Катастрофа ли е имало? В болницата ли е, или къде?

— Не ми прилича много на катастрофа, агент Дийс. Хлапакът е получил два куршума в тила си. Едно момче, бойскаут, което е лагерувало в Бел Глейд, е открило останките му. Както изглежда, е престоял там известно време. Надявам се, че не ви е нужен за нещо важно, защото вашият Рейналдо е мъртъв.