Джилиан Хофман
Невръстни красавици (91)

89

Лейни изпищя.

— Сега вече виждаш ли ме? — попита Изчадието, чиито потни пръсти пълзяха по лицето й, придърпвайки го все повече към своето. — Хубаво ме огледай, защото аз съм очите за слепите и краката за сакатите…

Боби повдигна дулото към тила на Марк Фелдинг.

— Отдръпни се от нея — заповяда той.

Таванът в тясното, прилично на пещера помещение беше много нисък. На някои места падаше под сто и осемдесет сантиметра — там, където подът на горния първи етаж се беше слегнал и пропаднал.

— Или ще направиш какво? — чу той овладяния, но възбуден отговор.

— Няма да го кажа втори път.

— Не бъди толкова сигурен. Защото ще искаш да узнаеш какво съм направил с дъщеря ти.

Боби наведе дулото и изстреля единичен куршум в рамото на Фелдинг в миг на неудържима ярост. Репортерът изкрещя от болка и изненада при разкъсването на мускула и костта. Той падна по гръб и се затъркаля от болка в пръстта, сграбчил кървящата си ръка.

— Не, няма — отвърна Боби.

Малката фигурка на пода държеше ръцете си над главата и крещеше. Фелдинг опита да се изправи, но Боби го блъсна в стената и застана между репортера и момичето. Метални окови издрънчаха като верижни камбани. Фелдинг удари главата си в ниска греда с тъп звук.

— Стой долу — нареди Боби на Лейни. — И покрий главата си с ръце.

После отново насочи вниманието си към звяра до стената.

— Къде е тя?

Фелдинг изквича.

Боби отново повдигна глока и изстреля нов куршум в другото рамо на Фелдинг.

— Казах ти, няма да питам повторно.

Репортерът се замята като риба на сухо, виейки от болка, като се оттласкваше от стената, при което удряше главата си в гредата.

— Шибай се! Шибай се! Шибай се! — изпищя той.

Воят на сирените се приближаваше скоростно. Пожарната най-сетне пристигаше.

— Къде е дъщеря ми? — попита настойчиво Боби.

— Искаш да кажеш скъпото съкровище Кейти? — изкиска се Фелдинг, срутвайки се до стената, с тяло, опасано във вериги. — Малката дъщеричка, която така и не заведе вкъщи, нали, татенце?

Боби стреля отново. Този път отнесе коляното.

— Не ми останаха части на тялото. Къде е тя?

— Той я отведе! — извика Лейни с тънък разтреперан глас. — Той отведе Кейти!

Дървените стени над главите им внезапно изскърцаха с мощно стенание, последвано от гръмотевичен трясък. Покривът току-що се беше срутил. Единичните крушки по тавана, които хвърляха мъждива светлина в лабиринта от тунели в зимника, примигнаха и изгаснаха. Възцари се непрогледен мрак.

— Задай ми друг въпрос — изкряка Фелдинг в тъмнината.

Боби чуваше как се мята и гърчи на пода.

— Каквото искаш. Питай каквото искаш. Давай! Питай ме!

— Хайде стани! Да тръгваме, миличка! — Боби върна глока в кобура, пресегна се надолу и вдигна слабото телце в ръцете си.

Тя обви ръце около шията му в здрава хватка и зарови лице в гърдите му.

— Аз съм Лейни — произнесе тя тихо.

— Знам, защото те търсех — отвърна й Боби.

— Май не ти остава време, суперспециален агент Дийс — изломоти Фелдинг в мрака.

— Все още имам — отговори Боби, напипвайки пътя си обратно по стената; сети се да наведе глава, когато навлезе в тунела, висок метър и двайсет, който отвеждаше към тайната врата и подвижната стълба. — Но твоето изтича.

Подметна през гръб:

— Добре дошъл в ада. Надявам се да ти бъде достатъчно горещо.