Сандра Браун
Завист (19)

Глава 16

— Това посещение се отлага от много време. Радвам се, че се освободи.

Надя Шулър изпрати една усмивка през масата към гостенката си.

Като обстановка за тази интимна среща тя бе избрала малък кокетен ресторант на Парк Авеню. Менюто му беше безупречно, обстановката като във френската провинция. Според нея дантелените перденца на прозорците бяха малко превзети като за Манхатън, но допринасяха за приветливата обстановка в ресторанта.

Точно това се опитваше да внуши тя с този обяд — приветливост и благоразположение. Което беше особено изпитание, при положение че се чукаше с мъжа на гостенката си.

— Благодаря за поканата — Марис се усмихна леко притеснено и отвори менюто си, намеквайки не особено деликатно, че е готова да приключи с обеда колкото е възможно по-бързо.

Една сервитьорка с дълга бяла престилка се приближи към масата.

— Какво ще пиеш, Марис? — запита Надя.

— Леден чай, моля.

— Аз ще взема бяло вино. Не искаш ли?

Прозвуча така, сякаш предоставяше правото на Марис да си вземе алкохолна напитка, ако предпочита.

Обръщайки се този път към сервитьорката, Марис повтори:

— Леден чай, моля. Много лед и резенче пресен лимон — обръщайки се към Надя, добави: — Свикнах така, докато бях на юг.

— Те през цялата година пият това, нали? — Надя поръча виното си и сервитьорката се отдалечи. — Разбрах за пътешествието ти до Диксиленда.

— О?

— От секретарката ти. Когато се обадих да те поканя на обед.

— Помислих, че Ноа може да ти е казал.

— Не, не съм виждала Ноа… впрочем май още от вечерта, когато се срещнахме с вас двамата на банкета по случай наградата.

Заговориха за различни неща, докато сервитьорката дойде отново с поръчаните напитки, после изслушаха предложенията за основно ястие. Надя помоли за няколко минути, за да помислят какво ще изберат. Това отлагане като че ли смути Марис, но Надя не беше от хората, от които човек лесно може да се отърве.

Тя изобщо не харесваше Марис и беше абсолютно сигурна, че чувството е взаимно. И двете бяха преуспели бизнес дами, но подходът им към кариерата, към мъжете и изобщо към живота беше съвършено различен.

Марис Мейдърли-Рийд се ползваше от всички предимства, които бяха отказани на Надя. Марис бе родена в богато и уважавано семейство, може да се каже — със сребърна лъжичка в устата.

Бе посещавала специални частни училища и бе участвала в специални партита, давани в специални къщи в Хемптън. Снимката й често се явяваше в колонката за светски новини. Бе прекарала много време в пътувания.

Надя, родена Надин, се бе родила беднячка. Бедността на семейството й бе нещо простимо. Но тяхното невежество и нехайство не можа да прости. Още докато беше малко момиче, реши, че няма да остане в Бруклин и да се омъжи за някой мухльо, с когото непрекъснато да се кара как да подслоняват и изхранват непрестанно растящото семейство.

Бе решила да има далеч по-хубави неща.

Загуби девствеността си на тринадесет години с първия си работодател, управителя на един магазин, където работеше след училище. Хвана я да краде лак за нокти и червило от склада на магазина и й даде избор — или ще легне с него, или ще я арестуват и пратят пред съда за малолетни.

Освен неудобството да бъде чукана върху някакви сандъци в умирисан склад, и то от мъж с неумели мокри ръце и дъх на чесън, сделката не излезе чак толкова лоша.

Това беше само първият път, когато Надя разменяше секс срещу нещо, което иска, или за да избегне нещо, което не иска. За нея гимназията беше като наказание, което трябваше да изтърпи, но й бе много забавно да краде приятелите на съученичките си.

Не й пукаше за разбитите сърца, които оставяше след себе си. Изобщо не я интересуваше, че няма нито една приятелка. Докато имаше момчета да се влачат след нея, да си оспорват вниманието й, да й дават подаръци, да я водят на разни места, а в замяна тя да прави за тях това, което така и така обичаше да прави, защо да се притеснява?

Когато бележките й станаха застрашително ниски, учителят по математика се съгласи да й пише малко повече от заслуженото в замяна на една свирка. Учителката по обща история — покъртително грозна жена, бе трогната до сълзи, когато Надя й призна, че изпитва тайни чувства към нея. В една дъждовна вечер в апартамента на учителката, вмирисан на котешка тоалетна, бележката на Надя скочи с две единици.

След като получи диплома, тя не помисли да учи по-нататък. Нямаше търпение за университетските науки. Вместо това веднага се зае с работа, местейки се от едно място на друго на всеки шест месеца, докато я наеха за редактор в един квартален седмичник.

Това беше първата работа, която й бе харесала и която тя усети, че е подходяща за нея. Само седмици след като започна, Надя реши, че именно в това поле ще създаде себе си наново — започвайки с промяна на името — и ще стане известна.

По-нататък уговори главния редактор да й позволява от време на време да пише статии. Преговорите станаха на задната седалка на колата му, в сянката на евтината къща, където той живееше с жена си и четирите си деца. Надя бе разтворила краката му и докарвайки го до състояние на делириум, бе изтръгнала задъханото му обещание да й позволи да изпробва идеята си.

Написаното от Надя Шулър носеше клюкарски дух, бе писано на лек, разговорен език, анекдотично, разказваше за живота и любовта на хората, които живееха в квартала. Скоро нейните статии станаха най-популярната отличителна черта на вестника. Надя пое по своя път напред.

Сега, след дванадесет години и безброй любовници, тя седеше срещу Марис Мейдърли-Рийд, държейки се цивилизовано и прикривайки огромната си антипатия към жената, която бе по-добра от нея, без дори да се опитва. Ако Марис я мразеше, Надя щеше съответно да я мрази по-малко. Но това, което не можеше да понесе, бе привидното безразличие на Марис към нея. Сякаш смяташе, че не си струва да я забелязва.

Например, когато се срещнаха пред ресторанта, Надя бе забелязала лекия загар, придобит от Марис в Джорджия, и доста неделикатно й бе намекнала колко е вредно да се излага на слънцето.

Хладният отговор на Марис гласеше:

— Когато ида там следващия път, ще си взема шапка.

Поръчаха предястия на сервитьорката. Подавайки на Марис кошничката с хляб, Надя забеляза:

— Трагични новини за Хауърд Банкрофт.

Очакваше се реакция. Марис отклони кошничката с хляб, поклащайки леко глава, и в очите й се прокрадна тъга.

— Много трагично. Научих едва когато се върнах късно вчера следобед.

— Колко години ръководи той вашия юридически отдел?

— Още преди моето раждане. Бяхме потресени.

— Някой изказал ли е предположение защо се е самоубил?

— Надя, аз…

— О, това не е за клюкарската ми колонка. Вестниците вече го разгласиха, обрисуваха го в най-мрачни тонове. Получих официалното съобщение за печата от вашия отдел за връзки с обществеността. Почти нищо не се казваше за това как е умрял, а по-скоро пишеха за приноса му към „Мейдърли прес“.

Хауърд Банкрофт бе открит в колата си, паркирана на една пресечка от дома му в Лонг Айлънд, с простреляна глава и пистолет в ръка.

— Хората в „Мейдърли прес“ са много тясно свързани помежду си. Никой ли не е доловил предупредителни сигнали?

— Не — отвърна Марис.

— Фактически Ноа имаше среща с него точно този следобед. Каза, че Хауърд си бил просто Хауърд — поклати глава със съжаление. — Така го обичаха, особено в еврейската общност. Не мога да си представя какво го е накарало да извърши такъв отчаян акт.

Яденето пристигна. Докато се хранеха, започнаха да разговарят за нещо по-приятно. Книгите, които „Мейдърли прес“ бе предвидило да издава през есента.

— Сигурна съм, че това ще е много успешен сезон за нас — каза Марис. — Най-успешният от всички.

— Мога ли да го цитирам в моята колонка?

— Можеш.

Надя отвори вездесъщия си бележник и помоли Марис да изреди авторите и заглавията, които особено са я развълнували. След като ги нахвърля набързо, остави настрана химикалката и отхапа доста голямо парче от печената риба.

— Разкажи ми за проекта, над който работиш в Джорджия.

— Не мога.

Надя спря да се храни.

— Защо не?

— Не подлежи на разискване.

— Колко занимателно. Обичам проектите, обвити в мистерия.

— Този е такъв и трябва да си остане. Дори това, че ти споменавам за него, нарушава уговорката. Не го използвай.

Надя отпи от виното, наблюдавайки Марис над ръба на чашата си.

— Разпалваш любопитството ми.

— С любопитството трябва да си останеш.

— Авторът…

— Избра да остане анонимен. И това ти го казвам извън протокола. Дори помощниците ми не знаят самоличността на автора, затова няма да ти е особено полезно да се опитваш да изкопчиш информация от когото и да било в „Мейдърли прес“.

— Никой ли не знае кой е той?

— Не съм казала, че е той.

— Да, да. Не си казала. Означава ли това, че е „тя“?

— Означава, че не казвам.

— Дай ми нещо — примоли се Надя, — като между приятелки.

— Ти не си ми приятелка.

Надя се сепна от тона на Марис. Изведнъж това троснато изявление промени разговора им, отклонявайки го от безименния автор от Джорджия.

Тя остана все така усмихната, казвайки:

— Вярно е, Марис. И не сме ставали приятелки. Всяка от нас е много заета с кариерата си, за да почне да опознава другата и да поддържа приятелство, но аз бих искала да променя това. Бих искала…

— Никога няма да бъдем приятелки, Надя.

Надя отново се смути от искреността на Марис.

— Защо го казваш?

— Защото искаш да спиш с мъжа ми.

Надя бе поразена. Значи госпожа Глупачката не беше чак толкова глупава. Имаше повече сиво вещество, отколкото бе предполагала. Изоставяйки преструвките, тя срещна открития поглед на Марис.

— Това не е за чудене. Ноа е привлекателен мъж.

— Привлекателен женен мъж.

— Разлика, която никога не ме е спирала.

— И аз така съм чувала.

Вместо да се обиди, Надя се разсмя.

— Много добре. Обичам хората да водят скандални разговори за мен.

Отпи още веднъж от виното, после прокара показалеца си около ръба на чашата, продължавайки да изучава Марис от нов ъгъл. Възхищаваше се от прямотата, но никога не би повярвала, че една вчерашна дебютантка е способна на такава прямота.

Питаше се обаче какво ще остане от хладнокръвието на Марис, ако признае, че вече има връзка с Ноа. Ако разкаже на милата му женичка точка по точка какво са правили в леглото снощи? Би се обзаложила, че въпреки цялото си самообладание Марис щеше да бъде разтърсена чак до подметките на супермодерните си обувки.

Макар че щеше да е забавно, нямаше да е мъдро. Твърде много бе заложено. Потискайки изкушението да раздуха нещата, тя запита:

— Говорила ли си с Ноа за това?

— Да.

— И какво каза той?

— Че интересът му към тебе е свързан само с бизнеса. Че твоята колонка е толкова влиятелна, та той не може да рискува да те оскърби. Затова се поддава на твоите явни машинации.

Надя сви рамене.

— Ето, виждаш. Аз съм си извоювала положение, използвайки хората като източници на информация. На свой ред те ме използват за безплатна реклама и промоция. Ноа разбира по какъв начин стават нещата.

Тя успя да мине на пръсти покрай темата, без да лъже и без да казва цялата истина, надявайки се Марис да спре дотук. Сделката с „Уърлд Вю“ нямаше защо да се усложнява допълнително.

Възползвайки се от мълчанието на Марис, Надя каза:

— Радвам се, че си изяснихме нещата. Искаш ли малко печена риба?

— Не, благодаря. Разкошна е, но аз се нахраних.

Всъщност Надя беше още гладна, но отмести чинията. Имаше едни зони по бедрата, които попиваха тлъстина като някаква проклета гъба, въпреки процедурата, на която се бе подложила. Водеше фанатични сметки за всяка погълната калория. Гимнастиката беше единствената религия, в която вярваше, която практикуваше и на която отдаваше чест всеки ден.

Ноа я закачаше за строгия гимнастически график, казвайки, че тя дори си ляга с него. Фактически за нея сексът беше сеанс по аеробика. Знаеше точно колко калории се изразходват при всяко съвкупление.

Ноа я познаваше добре. Той можеше да бъде единственият мъж на земята, на когото би могла да бъде вярна. Не го обичаше; не повече, отколкото той нея. И двамата не вярваха в мита за романтичната любов. Той веднага й бе признал, че бракът му не е бил вдъхновен от любовна страст, а по-скоро от изгарящото му желание да стане част от династията Мейдърли чрез единствения й член, достъпен за него.

Бе развил между себе си и Даниел отношение на наставник и протеже, но дори това не бе достатъчно, за да задоволи амбицията му. Да стане зет на стареца беше възможно най-доброто след истинското кръвно родство. Бракът с Марис щеше да затвърди бъдещето му, затова той се погрижи да го реализира.

Надя се възхищаваше на подобни праволинейни действия и на инстинкта, необходим да се задвижи такъв дързък план. За нея безскрупулността беше безподобен афродизиак. Долови я у Ноа още от първия път, когато го видя. Разпознавайки в негово лице една насочена към служба на самата себе си амбиция, равностойна на нейната, тя го бе пожелала, а той не прояви излишна скромност.

Първата им среща за делови обяд бе прераснала в един следобед, прекаран в леглото в хотел „Пиер“. За неин възторг Ноа се отнасяше към секса със същия всеизяждащ апетит и животинско отдаване като нея. Когато я остави да лежи, изтощена в овлажнените чаршафи, тя бе изцедена и въодушевена до краен предел.

Двамата си пасваха и извън леглото. Разбираха се. Индивидуалните им подтици да постигат съвършенство бяха хармонични, но и доста конкурентни, за да пораждат спорове и да придават пикантност на връзката. Бяха добри един за друг. Допълваха се. Като екип щяха да бъдат непостижими. Ето защо Надя искаше да стане госпожа Ноа Рийд.

Е, това беше поне една от причините.

Другата беше по-трудна за признаване. В нея бе останало достатъчно много от Надин, за да иска да се омъжи, преди да умре. Не искаше да остарява сама. Някъде между обедите, на които получаваше власт, и специалните изключителни вечери, неомъжената жена се превръщаше в стара мома.

Докато беше на двадесет и после на тридесет години, бе презирала самата мисъл за брака. Разказваше на всеки, склонен да я слуша, че изобщо не се интересува от моногамия и брачно легло. Каква шибана — буквално — досада.

Но истината беше, че от всички мъже, които бяха споделяли леглото й, които бяха въздишали, крещели, стенали между бедрата й, никой, абсолютно никой, не я бе помолил да му стане жена.

Брутално честно казано, Ноа също не й го бе предложил. Не беше от типа, който си пада по поднасяне на букети и възторжени коленичения. Тя имаше повече диамантени пръстени, отколкото пръсти на ръцете и краката. Ето в какво се състояха техните планове за женитба — Надя му беше казала, че иска да се омъжи за него. А тя никога не приемаше „не“ за отговор.

Сега настоящата жена на нейния бъдещ съпруг довършваше капучиното, което не бе искала. Надя обикновено обичаше да изтръгне от човека със сладки приказки и с малко терор парченце информация, което успяваше да раздуе в своята колонка, но Марис упорито мълчеше за тайния си проект. Не изглеждаше склонна да каже каквото и да било за естеството на книгата или за писателя.

Не че й пукаше за тъпия таен проект на Марис. Целта на този обед беше да държи Марис в неведение относно това, което Надя и Ноа правеха с „Уърлд Вю“ зад гърба й.

Марис обаче бе дала един знак. Ноа трябваше да бъде предупреден, че тя може да не е толкова податлива и наивна, колкото изглежда. Надя се надяваше да е разсеяла подозренията й относно връзката между тях двамата, защото последното, което им трябваше в тези важни финални седмици, беше някаква ревнива съпруга, която да им диша във врата.

— Нещо друго, Марис? — предложи мило тя. — Още едно капучино?

— Не, благодаря. Трябва да се връщам в офиса. Наваксвам с работата, както си бях мислила.

— Тогава защо дойде?

Въпросът излетя, преди Надя да разбере, че ще го зададе. Но след като беше зададен, тя така и така искаше да задоволи любопитството си — защо Марис бе приела поканата й?

— Ние отдавна не можем да се понасяме една друга, но винаги сме се държали любезно — каза Марис. — Мразя преструвките, особено у себе си — тя се замисли за секунда, после добави: — Или може би просто съм се отвратила от лъжите и лъжците. Във всеки случай, помислих, че е време да ти кажа в лицето, че съм по петите ти.

Надя изслуша всичко, после се усмихна накриво.

— Да, достатъчно честно.

Докато се отправяха към изхода, тя добави:

— Ти пак ще ми даваш новини от книгоиздаването, нали?

— Новини, не клюки.

— Когато бъдеш готова да разкриеш този тайнствен автор и книга, ще ми намекнеш ли?

— Авторът е много чувствителен към публичността. Съмнявам се…

— Надя, каква хубава изненада!

Надя се обърна и се озова лице в лице срещу безцветната външност на Морис Блум, последната личност на земята, с която би искала да се сблъска, когато Марис Мейдърли-Рийд стои до нея. Изненадата никак не й се видя хубава.

— Как си, Морис — протегна му ръка, но тонът й бе дистанциран и хладен. — Препоръчвам ти печената риба.

— А аз препоръчвам мартинито — каза той, вдигайки заскрежената си чаша. — Досега съм учил бармана как да прави мартини както трябва.

— Бъркано или раздрусано?

— Раздрусано.

Марис бе отишла към гардероба, за да си вземе шлифера, затова Надя се почувства достатъчно свободна, за да подеме лек флирт. Не беше разумно да се държи прекалено хладно. Вечерята й с него в „Рейнбоу Руум“ беше приятна. Ако сега го отпратеше пренебрежително, той щеше да се пита защо.

— Джин или водка?

— Водка. Неразредена и много мръсна.

Една от внимателно изписаните й вежди се вдигна на дъга.

— Това ми звучи добре.

— Заповядай — той извади клечката от чашата си и я протегна към устата й.

Гледайки съсредоточено набодената маслина, тя я докосна с върха на езика си, после обви устни около нея и я всмукна.

— Хм. Любимото ми нещо.

— Ще пийнеш ли едно с мене?

— Страхувам се, че не мога, Морис.

Тя му отправи най-обещаващата си усмивка. Бе я усъвършенствала с години практика и сега й бе станала навик. Пожела му приятен обед, обърна се и тръгна да настигне Марис.

За нейно учудване усмивката й оказа огромен ефект. Блум се повлече след нея, правейки запознаването с Марис неизбежно. Тя го осъществи с възможно най-голямата небрежност, която можеше да си позволи.

Когато двамата си стиснаха ръцете, Блум каза:

— Аз отдавна се възхищавам на вашето издателство.

— И го ухажвате — забеляза Марис.

Той се ухили обезоръжаващо.

— Значи сте прочели многобройните писма, които съм писал до многоуважавания ви баща?

— Заедно с неговите отговори.

— Съгласна ли сте с него?

— От цялото си сърце. Макар да сме поласкани, че такава компания като „Уърлд Вю“ се интересува от сливане с нас, ние се харесваме такива, каквито сме.

— Това ми каза и вашият съпруг при последната ни среща.