Метаданни
Данни
- Серия
- Сянката на победата (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Беру свои слова обратно, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Тотоманов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Взимам си думите назад
Първо издание
Превод: Иван Тотоманов
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 33,5
Издателство Факел експрес, 2004 г.
ISBN: 954-9772-29-2
История
- — Добавяне
2
Когато ни разправят за десетте германски дивизии, действали срещу съветската 4-та армия в района на Брест, забравят да уточнят, че германските танкови дивизии не са можели да форсират Западен Буг с първия ешелон. Германската, армия изобщо не е имала плаващи танкове. В цялата германска армия е имало 168 танка, които са можели да форсират водни прегради по дъното. След като излезе на брега, такъв танк трябва да се разхерметизира. Което продължава 30 минути. И през тези 30 минути танковете са абсолютно беззащитни. Основно това са Pz-III F. Въоръжението им е 37-мм оръдие. А най-„остарелият“ съветски танк Т-26 има 45-мм оръдие. Значи германските танкове са беззащитни на нашия бряг, а нашите танкове няма защо да влизат под водата — зареждат и стрелят!
Форсирането на водна преграда, още повече на плавателна река, винаги поставя нападащата страна в неизгодно положение. И дава на отбраняващата се страна допълнителни, и то много съществени предимства.
Германските танкови дивизии, както впрочем и пехотните, имат огромни тилове. След всяка танкова колона се нижат много по-дълги колони товарни машини с много ниска проходимост. И дори някои танкове да са можели да минат по дъното, на останалите, както и на целия тил, са им трябвали мостове.
През Западен Буг в полосата на 4-та армия има два железопътни (Брест и Семятиче) и четири обикновени моста (Дрохичин, Коден, Домачево, Влодава). „Тези мостове бяха под охраната на 89-и (Брестки) граничен отряд, който… не беше получил никакви задачи за разрушаването им. В резултат в първия ден на войната противникът превзе всички мостове в изправно състояние“ (пак там, с. 47).
Дори да приемем, че на Бресткото направление германската страна има известен превес в силите, не бива да забравяме, че без мостове това предимство просто не е можело да се реализира. Прехвърлянето на реката само от германската пехота, без танкове, артилерия, щабове, тилови подразделения и прочее под огъня на Брестката крепост, укрепения район, четирите стрелкови дивизии и едната танкова би било катастрофа за германските войски. Всеки достатъчно честен човек трябва да потърси причината за разгрома на съветските войски в района на Брест не в численото превъзходство на германската страна, а в това, че Червената армия не е взривила мостовете през Западен Буг.