Виктор Суворов
Взимам си думите назад (79)

2

На 21 юни 1941 година Жуков е в кабинета на Сталин от 20,50 до 22,20. Кога ли точно са се разпръснали всички илюзии и гениалният пълководец е разбрал, че нападението е неизбежно?

Да допуснем, че Жуков го е разбрал, преди да влезе в кабинета на Сталин, т.е. преди 20,50. В този случай поведението му е необяснимо. Стратегът внезапно разбира, че ей сега, само след няколко часа, на Съветския съюз ще бъде нанесен смъртоносен удар, в резултат на който ще загинат десетки милиона хора, а страната ще изпадне до Третия свят, никога няма да може да се оправи от страшната рана и в крайна сметка ще се разпадне. Как така при тези обстоятелства великият пълководец е оставил Сталин да спи? Щом е разбрал, че войната ще избухне всеки момент, е трябвало на всяка цена да се развика: Няма да лягаш! Вдигай армията! Бойна тревога!

Да допуснем сега, че „последните илюзии“ вече са се разсеяли и мисълта за неизбежното германско нападение е озарила Жуков по време на съвещанието в кабинета на Сталин. Но и в този случай Жуков е трябвало да действа по същия начин: ако трябва, ще псува, ако трябва — ще бие, но е бил длъжен да задържи Сталин на бойния му пост и да го накара да действа в съответствие с обстановката.

Как описва Жуков тази последна вечер в кабинета на Сталин? Ами никак. И се получават абсолютни глупости. Щом на него, великия, му е било ясно всичко, а на глупавия Сталин не му е било ясно нищо, е логично да има грандиозен скандал. Жуков да крещи, Сталин също да крещи. Жуков значи доказва, Сталин не вярва, членовете на Политбюро са свели глави и ги е страх да вдигнат очи и да погледнат двамата вбесени исполини. В мемоарите тази сцена би трябвало да е основна, централна, ключова.

Обаче в мемоарите тази сцена я няма. И излиза, че проницателният Жуков, който е разбрал всичко, час и половина седи покорно в кабинета на Сталин, след това пожелава на вожда лека нощ и сладки сънища — и си тръгва.