Виктор Суворов
Взимам си думите назад (88)

1

Великият римски историк Корнелий Тацит осмива любимия метод на фалшификаторите на военната история: с подвизите да се прикриват позорът и престъпленията. Вместо да описват правдиво хода на войната, фалшификаторите описват отделни геройства. И лошото не е в това, че тези подвизи са преувеличени или просто измислени, лошото е, че независимо какви са, те подменят истинската история. Когато един лукав царедворец съчинява угодна на властта версия и се натъкне на факти, които не може да изврати, той просто ги пропуска. Просто премълчава какви са причините за войната, не казва нищо за силата на противниците, за състоянието и положението на войските, за замислите и плановете на пълководците, за загубите и така нататък. Вместо това — само подвизи, подвизи, подвизи.

Всичко осмяно от Тацит две хиляди години след неговото време намира пълното си въплъщение в историята на войната, която някои или със зла умисъл, или поради наивна простотия наричат „велика“ и дори „отечествена“. Още от първия ден на войната, вече над 60 години, ни повтарят — героизъм, та героизъм, но така и не намериха време да напишат история на войната. Историята й, писана по времето на Сталин, се е водела правдива единствено в негово присъствие. Щом Сталин умира, умира и тя — и я забравят веднага. Подозрително бързо. И просто престават да си спомнят за нея. Все едно изобщо не е имало такъв вариант.

По времето на Хрушчов същите придворни драскачи съчиняват нова, този път обективна и правдива история на войната. Но и тя е правдива и обективна само до момента, в който „скъпия ни Никита Сергеевич“ не го свалят. И внезапно се оказва, че втората версия на войната не е правдива и не е обективна. Че направо е лъжлива. И че колкото по-бързо я забравим, толкова по-добре ще е за самочувствието ни.

По времето на Брежнев измислят трета версия. Но на всички им е ясно, че тя няма да надживее Брежнев. Че ще умре заедно с него. И че всички ще й се присмиват. Така и стана.

След което вече нямаме никаква официална история на войната. Въпреки че същата тази война е най-страшната и най-кървавата в цялата човешка история. Странно: войната, от една страна, е „велика“ и дори „отечествена“, обаче историята й, кой знае защо, не е за разказване. И не може да се напише така, че да може да се разказва. Ако съберем всички написани книги за тази война, то според законите на физиката те ще се издигнат като планини и по върховете им ще се вият мъгли и ще вее сняг, а надолу ще запълзят ледници. Е, бихме могли да ги съберем — но няма да можем да съберем историята от тези книги, въпреки половинвековните старания на хилядни научни колективи, табуни писатели, режисьори, агитатори и пропагандисти, въпреки похарчените милиарди рубли и долари.

Тази ситуация започна да тревожи дори най-праволинейните комунисти. Героят на Съветския съюз писателят В. Карпов пише: „Тъжно и неразбираемо е друго. В Русия и до днес няма истинска и правдива История на Отечествената война, въпреки че скоро ще отбележим шейсетгодишнината на Великата победа“ („Литературная газета“, №17, 2004).

Чуйте пророчеството ми, Владимир Василиевич — историята на войната, която наричате „отечествена“, никога няма да бъде написана. Просто защото първо трябва да се проучи явлението, а чак после да се правят изводи и на съответното явление да се даде име. При вас всичко е наопаки. Първо сте измислили името и чак после се мъчите да напаснете фактите към него. Много факти обаче са несъвместими с понятието „отечествена война“, те просто не пасват на името, дърпат се и искат да се измъкнат от него. Както е казал мъдрецът: да наречеш правилно, значи да разбереш правилно.

Имам едно предложение: дайте да не ръсим високопарни термини. Правилното име на тази война ще се появи чак след като се отворят архивите, след като в мрака блесне светлина. След като бъде написана историята на тази война. История, в която всичко да е точно. История, на която хората няма да се смеят. История, която да не вони на лъжа.

Ако отхвърлим присъщия и на двете страни патриотизъм, ситуацията е съвсем простичка: двете първи в света социалистически държави се стремят към световно господство. Приличат си като два тежки войнишки ботуша от един чифт. Е, на единия ботуш, както си е редно, върхът е извит малко вляво, а на другия — малко вдясно.

Интересно е, че фюрерите и на двете социалистически държави носят ботуши. Някой може да измисли и по-подходящо име за тази война, но засега, поради липса на такова, предлагам да я наричаме Първа социалистическа.