Читателски коментари (за „Взимам си думите назад “ от Виктор Суворов)

Разтърсваща книга!Уникална!Този човек не се страхува да обича своята Родина.И тук наяве излиза въпроса:А защо него го смятат за предател?Всичките му творби показват,с документи и факти,кои са всъщност предатели и престъпници.

Започнах да чета книгата със съмнение. Предполагах, че авторът има за зла цел да разруши авторитета на един „емблематичен“ герой от Великата Отечествена. Но с аргументите си показа, че съм повярвал въздигнатия на пиедестал един типичен некадърен болшевик — управленец, виновник за големите беди на СССР и неговия народ по време на войната. Но „геройствата“ на Г.Жуков продължават и след края на Втората световна. Да си спомним, че по негова заповед бяха прекарани през полигон с взривена атомна бомба 44 000 войници и офицери. И само това ли?

Това е все едно да се възлиява за геройски запилите се и загинали в кръчмите на хартиена та си империя казашки иванушки глупаци. А от такива запивания няма отрезвяване. Само тези, които са минали през изтрезвителното на Историята, а те са малко в сравнение с патологичните пияници в нея, са изпили доста бульон трезве буквално и преносно казано.

Суворов почти ме възмущава. Почти, но не съвсем. Логиката му е просто безупречна. В купището от познати факти открива нестандартни варианти. Официалната руска историография го мрази, но му обръща учудващо голямо внимание; Защо ли?

Това, което Виктор Суворов започна да прави — да разобличава лицемерието, безчовечността на системата, създала чудовища издигнати в ранг на супер звезди, унищожила огромния интелектуален потенциал на цяла една нация и докарала няколко поколения до пълно нравствено и социално падение, го превръща в забележителен и смел публицист. Той е успял да преодолее затъпяващото мозъчно манипулиране и промиване на болшевишката пропагандна машина, която превръща едно нормално човешко същество в първосигнален, безнравстен субект, готов на всичко в името на параноидална идея взела основните си постулати от Библейските ценности, но префасонирала ги в инструмент за създаване и експериментиране с най-отвратителния и чудовищен социален прецедент в историята.

Неговия пример е последван по-късно, в постсъветско време от Марк Солонин, Андрей Буровский, Андрей Мелехов и др. Те не само потвърждават казаното от Суворов, но и изваждат на бял свят (без да имат свободен достъп до старателно затворените и зорко пазени, зад девет ключа, архиви, още от времената на болшевишката революция) още по-чудовищни престъпления на системата и доказват с известните официално факти за пълната морална деградация обхванала съветското общество по времето преди началото на план „Барбароса“ и обясняващи действителните причини за тоталното поражение и пълното унищожение на редовната Червена армия. Същевременно обясняват без пропагандните клишета причините за постигнатата с невероятни, нечовешки и невъобразимо непосилни за нормален човек усилия, победа. Победа постигната не поради, а въпреки режима. Огромните, без прецедент в историята човешки загуби са предизвикани само и единствено от режима. Тази плеяда руски публицисти доказват, че дори и в най-мрачните времена на морално падение, винаги се намират хора, които ни показват истината, хора които успяват да преодолеят страха и безнадежността, довела до сегашното състояние не само руското, но и българското общество. И в този смисъл това, което те пишат, може донякъде да обясни и състоянието на тотален морален срив, обърканост, безнадежност и безверие царящи в нашето днешно общество.

Ето това имам предвид, когато говоря за манипулация. Казват се полуистини, които се представят за абсолютни. Чета Марк Солонин в оригинал и много добре знам от написаното от самия него, че достъпа му до архивите е бил силно ограничен и онези от данните, които е успял да открие, съвсем не са онези, до които никой освен избрани и доказали своята лоялност към режима, имат достъп. Марк Солонин подчертава, че това което е написал е въз основа на официално допуснатите за публикуване информации, съответно орязани и редактирани. Да не говорим, че за част от случилите се събития никой не е записал нищо, освен това голяма част от архивите са били унищожени.

Така че въпреки тоталното информационно затъмнение за престъпленията на режима,Солонин е успял да установи неща, които и до сега официалната пропаганда отрича или просто премълчава без коментар.

„Подлинные документы войны засекретили и стерегли за семью замками, как особо важные тайны государства. Даже газеты, центральные советские газеты предвоенного и военного времени, были изъяты из открытых фондов общедоступных библиотек. Речи Молотова и Сталина, тексты межгосударственных договоров, публично заключенных Советским Союзом в 1939—1941 гг., — все это тайна. Страшная военная тайна.“

Ето това пише Солонин в книгата си „22 июня Анатомия катастрофы“ още в самото й начало. Коментирай като искаш.