Виктор Суворов
Взимам си думите назад (62)

5

Странни хора управляват идеологията на Русия, да ви кажа — според повечето военни историци планът бил отхвърлен… Другари драги, имало е времена, когато според мнозинството най-добри умове на човечеството Земята се крепяла на три слона. Вариант — на три кита. Запомнете едно: мнението на мнозинството винаги е погрешно. Повтарям — винаги!

Преди да почнете да повтаряте думите на Светлишин, би трябвало да зададете на този велик откривател много, наистина много въпроси. Защо не му ги зададохте?

Наистина невероятна ситуация. Още от началото на 60-те години Светлишин знае за съществуването на съвършено секретен и изключително важен документ, но 30 години, чак до началото на 90-те, си мълчи.

Ако в началото на 60-те години документът на Генералния щаб от 15 май 1941 година все още е бил държавна тайна на Съветския съюз и грифът му е бил „Съвършено секретно. Особено важно. Само лично“, кой и защо е допуснал да го види историкът Светлишин?

А ако документът е бил разсекретен още тогава, защо Светлишин е мълчал? И защо в официалните исторически трудове изобщо не се споменава за този изключително важен документ?

И що за странно съвпадение: излиза „Ледоразбивачът“, трябва да се опровергае бързо и безпощадно, и точно в този момент Светлишин си спомня за документа и решава да проговори. Точно в този момент си спомня за срещата си с Жуков, спомня си въпросите си и отговорите на единствения спасител.

Ако Светлишин наистина е обсъждал този документ с Жуков, е трябвало да каже на великия пълководец: аз съм историк, знам за съществуването на документа, следователно той е достъпен, следователно и други могат да знаят за него, защо не разкажете за него на широките народни маси, Георгий Константинович? Ако ли пък в момента всичко това е секретно, напишете го, запечатайте го и го оставете на дъщеря си. Когато документът бъде разсекретен, тя ще отвори плика и ще прочетем вашето тълкуване на случая. Защото аз ви вярвам, но след десетилетия на мен може и да не ми повярват.

Въпрос: защо историкът Светлишин, след като е обсъждал с Жуков толкова важен въпрос, не е записал нищо? Институтът за военна история към Министерството на отбраната си има секретни фондове. След срещата си с Жуков Светлишин е бил длъжен да докладва на началника на института, че е говорил с Жуков за изключително важни неща. И да напише подробно изложение на разговора си с маршала, което да се завери, да се запечати и да се сложи в хранилищата да чака по-добри времена.

Имаме пълното право да попитаме историка Светлишин защо се е отнесъл толкова безотговорно с историческата истина. Защо, след като през 1965 година не е записал и заверил разговора си с Жуков, сега трябва да му вярваме?

Пък и разказът на Светлишин си е направо изсмукан от пръстите. Светлишин вярва на мемоарите на Жуков, че Сталин не се интересува от работата на Генералния щаб и че приема началника му само от време на време… и затова вкарва в разказа си секретаря на Сталин: бедният Жуков, нали разбирате, нямал достъп до Сталин, наложило се да предаде документа не лично, ами чрез трети човек: докладвайте на другаря Сталин, ако обичате… Преди войната обаче Жуков, както вече видяхме, е влизал в кабинета на Сталин десетки пъти и е прекарвал там часове наред. Защо ще дава документа на Поскрьобишев, след като всеки ден е можел да го връчи лично на вожда: ето нашите предложения, другарю Сталин.

Ако Жуков е имал възможност лично да сложи документа на бюрото на Сталин, но не го е направил, а го е предал чрез трети човек — това е поведение на страхливец. Така правят хората, на които не им стига смелост да докладват предложенията си лично. И за да не попадат пред очите на началството, пускат предложенията си писмено и после изслушват решението на господаря от устата на някой слуга.