Виктор Суворов
Взимам си думите назад (201)

1

Интересно е да чуем какво разказва Жуков за себе си. Още по-интересно е какво разказват за него. Веднага трябва да направя една уговорка: мнозина от тези, които са го познавали добре и отблизо, изобщо отказват да говорят за него. Един пример: „Два пъти Героят на Съветския съюз маршал на бронетанковите войски М. Е. Катуков и Героят на Съветския съюз адмирал на флота на Съветския съюз Н. Г. Кузнецов, като признават таланта и значителния принос на Жуков за победата, категорично отказват да пишат за Георгий Константинович“ („Красная Звезда“, 16 април 1999). И не само те. Това също не говори за някои неща, нали?

Но да започнем поред.

През 1939 година Жуков воюва на Халхин Гол. Пак там е изпратен генералният секретар на Съюза на съветските писателите В. П. Ставски. Който съобщава на Сталин: „За няколко месеца са разстреляни 600 души, за награда са представени 83“ („Вести“, 10 юли 2003, с. 39).

Жуков пристига в Монголия на 5 юни 1939 година. На 16 септември бойните действия са прекратени и разстрелните пълномощия на Жуков свършват. 600 разстрела за 104 дни. О, великият християнин! Простете и простени ще сте! Християнинът издава по шест смъртни присъди всеки Божи ден. Без празници и почивни дни. Ако приемем, че е спал по шест часа на денонощие, значи за 18 часа бодърстване е издавал по една смъртна присъда на всеки три часа. Та този човек сега ще го обявяват за светец.

Би трябвало по иконите да го рисуват с брадва.

А честната дъщеря на великия стратег държи да знае суровата истина:

— Имал ли си нещо общо с репресиите? — пита тя великия си татко.

— Не, никога — отговаря честният й баща и я гледа твърдо в очите.

600-те разстрела не се броят. Те са дребна работа. Пък и разстреляните са дребни риби — командири на полкове и батальони. Нима това са репресии? Пък и всъщност не знаем дали Ставски ни дава окончателния резултат, или праща писмото си до Сталин в разгара на чудотворната дейност на почти светеца Георгий.

Ще възразите: не той е издавал смъртните присъди. Това е работа на военния съд и на прокурорите. Да, ама не. Жуков отпочва кървавата си епопея на Халхин Гол с това, че не само разтуря командването и щаба на съветските войски в Монголия, но и снема от длъжност военния прокурор на 1-ва армейска група Хуторян. И ни вест, ни кост от прокурора. Не е споменат в никакви справочници и никакви енциклопедии. Не се знаят дори инициалите му. Вместо неугодния на Жуков прокурор пращат нов. „Военният прокурор на групата настояваше, че законите трябва да се спазват. Тогава командващият 1-ва армейска група войски комкор Жуков му заяви: «Слушайте хубаво какво ви се казва и не разсъждавайте. Имайте предвид за какво свалихме Хуторян»“ (О. Ф. Сувениров. „Трагедия РККА 1937-1938“. М, Терра, 1998, с. 288). Според логиката на Жуков прокурорът е човек, който изпълнява заповеди, без да разсъждава.

Командваната от Жуков 1-ва армейска група се състои от 57 хиляди бойци и командири. Хайде да пресметнем какво щеше да стане, ако другарят Сталин беше възложил чистката в армията не на Николай Иванович Ежов, а на Георгий Константинович Жуков. Всеки може сам да изчисли възможните резултати от ръководството на Жуков, ако под негова власт са се оказали не 57 хиляди души, а цялата Червена армия, наброяваща милион и половина. И ако пълномощията му за разстрел не са били за три месеца, а за две години.

Жуков плаче с крокодилски сълзи, че през 1937–1938 година бедната Червена армия била обезглавена. Но нито през 1937-а, нито през 1938-а година никъде в Червената армия няма постигната такава интензивност на разстрелите за толкова кратък период, каквато Жуков постига в Монголия през лятото на 1939 година. Такова зверство Ежов, Фриновски, Заковски и Улрих не са и сънували.

А колко хора е пратил в затворите! В книгата „Сянката на победата“ разказах за пристигането на Жуков в Монголия. Той започва с подмяната на командирите. Сваля началник-щаба комбриг Александър Михайлович Кушчев. Комбригът Жуков няма пълномощия да разстреля комбрига и затова просто го изгонва. Но какво става с Кушчев? Къде го назначават след свалянето му? Тогава не знаех. Сега знам. Комбриг Кушчев става дървосекач — за двайсет години. Строг режим. След това му прибавят още пет годинки („Красная Звезда“, 2 април 2002). А той е добър командир. През декември 1943-та си спомнят за него. Все пак е завършил две академии, едната от които — генералщабната. Дават му звание полковник. През септември 1944 година става генерал-майор. И началник-щаб на 5-а ударна армия. Воюва храбро. Става Герой на Съветския съюз. Има единайсет рани — от куршуми и шрапнели. Работи блестящо. Дори Жуков е принуден да признае това. Кушчев завършва службата си като генерал-полковник.

А през 1939 година Жуков отива в Монголия и първата му работа е да го вкара зад решетките — понеже няма възможност да го разстреля.