Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

Глава XII
Как Жуков буди Сталин

Още един факт: директивата за привеждане на войските на западните военни окръзи и флотове в бойна готовност, дадена през нощта срещу 22 юни. Както и да я тълкуват днес, тя не може да се сравни с ясните прости команди като „На оръжие!“, „На нож!“, които превръщат военнослужещия във воин, с ясния сигнал „Цялата страна — в мобилизационна готовност!“, който вдига на война целия народ. Директивата е крайно неясна и увъртяна. И това става в момента, когато от най-различни източници постъпват сведения за точната дата на вражеското нападение.

„Военно-исторический журнал“

1989, №6, с. 37

1

„Журнал записи лиц, принятых И. В. Сталиным“ изобличава поне няколко лъжи от страна на Жуков. Ето два разказа на гениалния пълководец: Първият. Вечерта на 21 юни той, гениалният стратег, съвсем ясно бил разбрал, че германското нападение ще започне до часове, понеже „съобщенията на немските дезертьори окончателно разпръснаха всички илюзии“ („ВИЖ“, 1995, №3, с. 41).

Вторият разказ. „В 3 часа и 30 минути началник-щабът на Западния окръг генерал В. Е. Климовских докладва, че германската авиация напада градовете в Белорусия. След три минути началник-щабът на Киевския окръг генерал М. А. Пуркаев докладва за нападение на авиацията срещу градовете в Украйна. В 3 часа и 40 минути се обади командващият Прибалтийския военен окръг генерал Ф. Кузнецов и докладва за нападения на вражеската авиация срещу Каунас и други градове. Народният комисар ми нареди да се обадя на Й. В. Сталин. Обадих се. Никой не вдигаше слушалката. Продължих да звъня. Най-накрая чух сънения глас на дежурния генерал от управлението на охраната“ („Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1969, с. 247).

Нека запомним и двата разказа. И след това да отворим книгата, в която се регистрират посетителите на кабинета на Сталин.