Виктор Суворов
Взимам си думите назад (55)

4

„Жуков ме увери, че преди войната не знаел нищо за плана «Барбароса», че изобщо не бил виждал донесенията на разузнаването — казва генерал-лейтенант Н. Г. Павленко. — Следващия път, когато отидох при него, занесох съобщенията на разузнаването за плана на войната със СССР, на които черно на бяло се виждаха подписите — на Тимошенко, на Жуков, на Берия и на Абакумов. Просто не мога да опиша изумлението му. Той беше направо смаян“ („Родина“, 1991, №6-7, с. 90).

И след като казва това, комунистическият историк Павленко веднага се хвърля в защита на Жуков.

Списанието пита: „Тоест Жуков, като началник на Генералния щаб, не е оценил важността на информацията?“

Павленко отговаря: „Точно така. Но не е виновен за това. Виновна е самата система, която е неспособна да възприема информацията адекватно. Началникът на Генералния щаб всеки ден подписва десетки, дори стотици документи. И просто е подписал този…“

Това е то методът на комунистическите историци: да описват всички като наивници. Щом изникне някой неудобен момент, първата им реакция е: бе просто така станало. Значи седи си Жуков в кабинета на началника на Генералния щаб и подписва, без да гледа… И не е виновен за нищо. Системата е виновна. Системата не можела да приема информацията адекватно.

Системата е огромна пирамида. Системата — това са десетки, стотици, хиляди и милиони хора: членове на ЦК на партията, партийните секретари на съюзните и автономните републики, членовете на правителството, чекистите разузнавачите, аналитиците, генералите, дипломатите, прокурорите, съдиите, офицерите, сержантите и войниците. И никой от тях няма достъп до материалите на Разузнавателното управление на Генералния щаб. Излиза обаче, че всички те са виновни, че не са забелязали как Хитлер се готви за нападение срещу СССР. Колкото до материалите на Разузнавателното управление на ГЩ — тях ги чете първо началникът на Генералния щаб армейски генерал Жуков. И не само това — той лично е отговорен за работата на Разузнавателното управление като негов пряк и непосредствен началник. Излиза обаче, че Жуков не бил виновен. Просто си седял и подписвал. Без да гледа. А бе — подписвал човекът, както казва генерал-лейтенант Павленко.

Какво щеше да стане, ако вместо Жуков го беше направил друг — армейски генерал Дмитрий Григориевич Павлов например или маршал Григорий Иванович Кулик? Щеше да се вдигне врява до Бога. Но за Жуков може, нали разбирате — бе подписал човекът!