Виктор Суворов
Взимам си думите назад (198)

6

След войната Сталин прогонва Жуков от високите постове. Праща го да командва Одеския военен окръг, после — Уралския. Но ето че точно преди да умре, Сталин разбира, че не е прав, и решава да върне Жуков на върха. Обаче не успява…

Откъде знаем това ли?

От историите на великия стратег. Жуков представя и доказателство: през октомври 1952 година на XIX партиен конгрес, след седем години немилост го назначават кандидат-член на Централния комитет… (Комунистите много обичат да казват „избрали“. Това си им е стилът. „Казваме — Ленин, разбираме — партията!“ Едно говорят, друго разбират.)

И така, през октомври 1952 година звездата на Жуков започва новото си изкачване по номенклатурния небосвод. Всичко изглежда съвсем ясно: Сталин бил разбрал, че не може да се оправи без великия пълководец…

Представеното доказателство за решението на Сталин всъщност явно противоречи на версията на Жуков.

XIX партиен конгрес се свиква през октомври 1952 година против волята на Сталин. И е всъщност бунт на висшата номенклатура срещу застаряващия вожд. С други думи — мафия на най-висше равнище. Авторитетните мафиоти разкарват главния мафиот под гръмките овации на номенклатурните нищожества. Конгресът сменя името на партията. Комунистите заявяват — вече не сме болшевики! Политбюро изчезва като орган. Вместо него се създава Президиум на ЦК. Конгресът приема нов (антисталински) партиен устав. Почти всички предложения на Сталин са отхвърлени. Приема се онова, срещу което Сталин възразява.

Кадрите решават всичко.

Тъкмо това за пореден път потвърждава XIX партиен конгрес. Сталинските кадри се опълчват срещу Сталин. И решават всичко. По свой начин. И вкарват в ръководството онези, които са угодни на тях, а не на загубилия играта Сталин.

Издигането на Жуков в ранга кандидат-член на ЦК точно на това антисталинско сборище свидетелства, че Жуков не е бил на страната на Сталин, а срещу него. Берия, Маленков, Хрушчов и Булганин привикват Жуков в кръжеца си. Това му е наградата за участието му в отстраняването на Сталин от реалната власт.

Последвалите събития потвърждават тази теза.

През март 1953 година Сталин е убит. (Според някои непотвърдени версии е починал от естествена смърт.) Ликуващите сатрапи незабавно и окончателно разгонват последните привърженици на отишлия в отвъдното вожд, обаче назначават командващия Уралския военен окръг Жуков за първи заместник-министър на отбраната. След четири месеца Жуков става пълноправен член на ЦК. На същия този ЦК, който на следващия, XX конгрес подготвя и осъществява публичното разобличаване на Сталин като най-големия престъпник на всички времена и народи. Главните организатори и вдъхновители на XX конгрес са Хрушчов и Жуков. По принцип XX конгрес на КПСС само тегли чертата и публично огласява резултатите на предишния антисталински — XIX — конгрес.

Имаме избор.

Или трябва да се съгласим, че през октомври 1952 година Жуков е бил в сговор с противниците на Сталин и че именно те са се погрижили за издигането на изпадналия в немилост маршал въпреки волята на вожда.

Или трябва да повярваме на увлекателния разказ на великия стратег, че стареещият вожд сам е решил отново да качи Жуков на върховете на властта. В който случай Сталин прави непростима самоубийствена грешка. Издига човек, който, щом усети слабостта на върховната власт, веднага минава на страната на въстаналите сатрапи, а после прегризва гърлото на убития и следователно вече безопасен Сталин.