Виктор Суворов
Взимам си думите назад (161)

5

Описват ни Жуков като единствения спасител на Ленинград. Той самият се описва по същия начин. Нека обаче не слушаме какво ни разправя Жуков, а да видим какво прави Сталин.

Геният на всички времена и народи Сталин отделя изключително голямо внимание на заличаването на следите. През първата седмица на войната пада Минск — столицата на Белорусия. Противникът взима неописуемо ценни трофеи. Но не успява да се добере до архивите. Дори в условията на всеобща паника отговорните другари успяват да се погрижат за архивите — тоест да ги изгорят. През първите месеци на войната германската армия завзема десетки областни градове и стотици районни центрове. Но всъщност в ръцете на Хитлер попада само архивът в Смоленск (което има за Съветския съюз и лично за другаря Сталин наистина печални последици). След този случай Сталин обръща още по-голямо внимание на въпроса за безопасността на архивите. През октомври 1941 година Сталин изобщо не мисли да предава Москва на врага, но за всеки случай заповядва архивите да се изгорят. И това се извършва с такъв размах, че се надига паника и московчани започват да се евакуират.

Сега да видим какво става в това отношение в Ленинград. Според разказа на Жуков излиза, че през септември 1941 година Сталин е убеден, че Ленинград е изгубен, но — странно — кой знае защо, не дава заповед да се унищожат архивите.

Ако според Сталин положението в Ленинград е било безнадеждно, защо тогава праща там Молотов, Маленков и други другари? Достатъчно е било да каже на комисаря на държавна сигурност III ранг другаря П. Т. Куприн само две думи и над северната столица е щял да се издигне дим до небето. Но никой не гори ленинградските архиви.

В момента, в който Сталин би решил, че Ленинград не може да се спаси, е трябвало да заповяда Балтийският флот да бъде потопен, да се изгорят флотските запаси, да се взривят складовете с боеприпаси и бреговите батареи. Бойните кораби и флотските запаси са колосална ценност. За да не попаднат в ръцете на Хитлер, трябва да се унищожат. За това също не е необходимо да се пращат в Ленинград другарите Молотов и Маленков. Достатъчно е да се прати шифровано съобщение на членовете на Политбюро Ворошилов и Жданов, които вече са в Ленинград. Но Сталин не го прави.

Ако Сталин е смятал, че Ленинград ще падне, щеше да заповяда авиацията на Балтийския флот и на Ленинградския фронт да се изнесе на „Голямата земя“. Но той не прави и това.

Ако Сталин е смятал, че Ленинград не може да се удържи, е щял да заповяда да се взривят заводите. По това време в Ленинград покрай другите заводи се намира и единственият на света завод за производство на тежки танкове. Той е трябвало да се срине до основи, че и по-надълбоко. Но за това също не е било необходимо в Ленинград да се пращат Молотов и Маленков. Достатъчно е било Сталин да се обади на другарите Кузнецов, Капустин, Суботин и Попков и те са щели да се погрижат за заводите. Но никой не взривява нито един завод. Няма такава заповед. Сталин не издава такава заповед, защото не смята, че Ленинград е обречен.

Ако положението е било безнадеждно, Сталин е трябвало да заповяда висшата номенклатура — на първо място Жданов, Ворошилов, Кузнецов, Капустин, Суботин, Щиков, Попков и така нататък — да се евакуира от Ленинград. Освен това спешно е трябвало да се евакуират Куприн, Гусев, Жигарев, адмирал Кузнецов, Воронов, командването и щабовете на Балтийския флот, на Ленинградския фронт и на четирите армии, които влизат в състава му. Но Сталин не издава заповед за евакуацията на вождовете, чекистите, генералите и адмиралите. Напротив, той праща в Ленинград вождове, които по положението си са равни на Гьоринг, Гьобелс и Борман в хитлеристка Германия, тоест освен него там е цялото висше ръководство на страната и армията.

Според Жуков глупавият Сталин възнамерявал да предаде Ленинград на Хитлер заедно с архивите, т.е. с толкова много компрометиращ материал срещу комунистическата власт, че нито един съд не би оправдал нито комунистите като цяло, нито Сталин в частност. Освен това, ако се вярва на Жуков, Сталин възнамерявал да предаде на Хитлер четирима членове на Политбюро, шестнайсет кандидат-членове и членове на ЦК и купища високопоставени чекисти, генерали и адмирали, включително и най-великия стратег на всички времена и народи.

Ако един град ще падне всеки момент, хората от него се изтеглят, а не се пращат там. А пък ако се пращат, то ще е със задача — палете, взривявайте, потопявайте.