Виктор Суворов
Взимам си думите назад (156)

7

Разговорът в апартамента на Сталин продължава. Сталин бил казал на стратега: „Отидете в Ленинград. Ленинград е в изключително тежко положение. Ако превземат Ленинград и се съединят с финландците, германците могат да напреднат в обход от североизток към Москва и тогава обстановката ще се усложни още повече“ (АПН, 1969, с. 310).

Този разказ има няколко версии.

В първото издание оценката на обстановката в Ленинград се дава от Сталин, а Жуков внимателно слуша. Великият пълководец само подсказва на Сталин на каква длъжност да назначи Конев и на каква — маршал Тимошенко. (Сталин, естествено, веднага се съгласява.) Жуков уж казва на Сталин, че „над Югозападния фронт е надвиснала заплаха“. Стратегът безпогрешно предсказва, че „групата армии «Юг», заела плацдарма в района на Кременчуг, ще осъществява оперативно взаимодействие с армията на Гудериан“. (Друго си е да си пророк 28 години след събитията. Още повече като няма свидетели на пророчествата ти.)

Във второто издание Жуков доразвива нещата. Не само посочва на Сталин опасността, която представлява кременчугският плацдарм, не само предсказва накъде ще разгърне танковите си клинове генерал-фелдмаршал фон Рундщет, не само дава правилни съвети как да се разпределят длъжностите между генералите и маршалите, но и ясно обрисува обстановката край Ленинград. Сталин, както се вижда от по-късните версии, няма собствено мнение за обстановката, моли Жуков да се изкаже и Жуков обяснява всичко: „Ако не завършат операцията край Ленинград и не се съединят с финландските войски, германците едва ли ще започнат настъпление на московското направление“.

И така в първото издание Сталин оценява обстановката в района на Ленинград, а Жуков слуша. Във второто издание си сменят местата: Жуков оценява обстановката в района на Ленинград, а Сталин слуша и се съгласява. Във второто издание Жуков казва същото, което в първото казва Сталин. На върховния главнокомандващ не му остава друго освен да се съгласи с мнението на стратега: „Й. В. Сталин кимна удовлетворено…“

В първото издание Сталин от време на време изказва мнението си, а в по-правдивите издания, като се почне от второто, се решава ролята на Жуков да се подчертае, да е на преден план. Жуков с лекота разбира къде и как ще действат Гудериан и Клайст, фон Лееб и Фон Рундщет.

Жуков посочва на Сталин къде и какви опасности има, кой маршал на каква длъжност да се назначи. Сталин само кима удовлетворено. И почти винаги се съгласява. Когато пък не се съгласява, впоследствие трябва публично да се разкайва. Според тази постановка думите, които в първото издание уж казва Сталин, във второто се приписват на Жуков.

И тук авторите се издънват.

Дори децата знаят, че германците все пак започват операцията на московското направление, без да са свършили ленинградската операция и без да са се съединили с финландците. В първото издание обстановката се оценява от Сталин. И както виждаме, той греши.

Във второто издание обаче, когато думите на Сталин се приписват на Жуков, глупак излиза великият стратег — тъкмо той е оценил неправилно обстановката и е дал неправилна прогноза.

* * *

След смъртта на Сталин, когато никой вече не може или не смее да уличи Жуков в самохвалство, великият стратег внезапно решава да се прави на Касандра: ах, виждам Троя в пламъци!

Жуков изведнъж почва да разказва за невероятната си способност да предвижда развитието на събитията. Бил предупреждавал, но не го били слушали! В края на юли 1940 година Хитлер за пръв път говори за възможността за война със Съветския съюз. Месец и половина преди това обаче Жуков бил знаел, че точно тази мисъл ще му дойде на Хитлер. В края на август 1941 година Хитлер решава да не напада Москва, а да тръгне срещу Киев. Още Месец преди това на Жуков му било кристално ясно, че Хитлер ще избере тъкмо този вариант. И още много подобни озарения.

Това ясновидство обаче не е фиксирано в никакви документи. Нека да допуснем, че в началото на юни 1940 година Хитлер още не мисли за война със Съветския съюз, но че Жуков вече знае, че фюрерът скоро ще стигне до това решение. Защо тогава стратегът не е написал рапорт до Сталин? И после, след войната, да го намери този рапорт в архивите и да го покаже на потомците?

Да допуснем, че в края на юли 1941 година Жуков знае какво ще му хрумне на Хитлер след един месец. Защо не е записал предвижданията си? Един екземпляр за Сталин, другият — за архивите на Генералния щаб. И после вече да укори Сталин — предупредих те! И то да го укори публично… И после, десетилетия след войната, да сложи този документ в мемоарите си — ето, вижте свидетелството за моята проницателност.

Засега обаче никой не е открил никакви следи от озаренията на Жуков.

И все пак не това е важното. Важното е, че разказите за предвижданията не се потвърждават от действията на Жуков. Той предвижда нападението на Хитлер, но прави всичко възможно да облекчи противника в разгрома на Червената армия. Предвижда, че германските танкове ще заобиколят киевската групировка, но действа така, че да облекчи удара на Гудериан от района на Конотоп към Лохвица.

Много неща предвижда, но кой знае защо, не действа, както го налагат предвижданията му.